uFeel.me
Бумерангът - 2
Автор: Blansch,  2 декември 2012 г. в 22:42 ч.
прочити: 356

Не мина и половин час и Ники беше вече при нея. Толкова беше напреднал с обиколките, че походката му не беше от най-сигурните. Очите му бях започнали да получават онзи почти стъклен поглед, характерен за погълнато порядъчно количество алкохол.
- Не ти нося цветя, щото си приятел. Е, и жена си, ама не си моя.
\"А как бих искала\"
- Някога да си ми носил цветя? Дори и за рожден ден? Що пък сега да ми носиш цвете.\"Поне един път можеше да ми подариш.\"
- Ква е тая музика? От кога слушаш черна?
\"Откакто сърцето ми плаче за теб\"
– Ако ще се заяждаме, да вадя ноктите, а?
- Недей, Лин. Днес недей. Достатъчно съм издран от други.
- В коя кръчма, Ник? Къде те одират? \"В чие легло, Ник?!\"
- Скрий ноктите, Лин. И дай на макс нашите.
– Не може на макс, НИк. Твърде е рано. Ще ти пусна нещо ново на Бионс. Макар че и то се слуша на макс. - захили се Лина - За добре дошъл!Ако бях мъж, нова песен на Бионс.
Ники се зазяпа в нея с отворена уста. Уискито му стоеше недокоснато.В погледа му живна нещо, което той успя много бързо да прикрие дълбооко дълбоко.
- Какво става с теб Лин? Онзи некадърник къде е? Измете ли се? Или те е обидил с нещо? Казвай, убивам го начаса.
-Не се прави на бабаит Ники. Не ти отива на вратовръзката.
- На кое? Къде видя вратовръзки?
- Не ме е обидил Ник! Твърде кротък е за мен. И ми е жал за него.
- Колко пъти да ти казвам, бе ЛИн! Погледни се!- жена, та дрънкаш. Можеш да свалиш който си искаш мъж. И да го връткаш на пръстчето си. А ти си прибрала този плъшок - ни пие, ни пуши. Вдига ли го поне? Или и това не смогва.
Ядосан, Ники глътна на екс питието си и се надигна да си напълни пак чашата.
\"Не искам друг, Ник. Искам теб!\"
- Къв е проблема, Лин? Какво мога да направя за теб?
– Не много, Ник. Компания, че не ми върви пиенето насаме.\"Можеш и да ме прегърнеш Ник. И да не ме пуснеш никога.\"  Можеш и да натиснеш стопа на тъпите си въпроси Ник! В случай, че се разплача.
- В случай, че заспя Лин и морето стигне до краката ми, събуди ме, моля те. Да не се намокря.- усмихна се Ники и я погледна с много тъжни очи.
-Защо ми е толкова спокойно с теб Лин?
-Защото не съм ти вкъщи Ник! И не чакам нищо от теб. \"Боже, каква ужасна лъжа!\"
- А защо все трябва да чакат от мен Лин?
- Само семейството ти Ник. Защото така трябва.
- Но и аз съм човек Лин! И имам нужда от лично пространство и време.
- И за какво са ти? Какво лично, извън семейството имаш? Какво ти липсва? Катя не ти е забранила нищо. Не ти е опнала въже на врата, нито пранги на краката. Пък и доколкото те познавам, не се е родил човекът, който може да ти ги сложи.
- А не мислиш ли, че това намирисва на безразличие Лин? И че това безразличие поражда съпротивление? И в това съпротивление се завихря цялата ми енергия и ме уморява. Ужасно ме уморява.
- И тогава ме търсиш да се напием. По приятелски.
- Това тежи ли ти Лин? - прегракнало изстена Ники.
- Не, Ник! - разплака се Лина - Не ми тежи. Тежи ми, когато дълго не се обаждаш...
- Затова ли тази нощ ме повика? Защото ти липсвам?

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me