И тази нощ Лина не можеше да спи спокойно. Нищо не тревожеше съня й, но в нея се беше загнездило неизвестно още червейче, което помиташе спокойствието й. Стана - беше й писнало да брои звезди, овце и каквото още й дойдеше наум за броене. Не й помагаше и тя пак се защура из жилището си, търсейки си някакво занимание. Беше посред нощ и не вървеше да чисти или пусне пералня. Реши да удави безпокойството си в алкохол - беше петък нощ, в събота не работеше. Сипа си чаша абсент, порови за някакви ядки из шкафовете, пусна си музика и седна делово на дивана:
- Е, хайде, излизай на светло, че ми вгорчѝ живота напоследък. Колкото и да си уродлив проблем, показвай се, да видя с какво ще трябва да воювам в следващите дни.
Облегна главата си  назад, затвори очи и остави мислите си без надзора на вниманието. Изпитан метод - когато някоя мисъл ставаше непоносимо натрапчива, се оказваше разковничето.
\"Къде е той?\"
Нахална муха, бръмчи в главата й и на Лина й се прииска да я пропъди с ръка.
\"Защо не се обажда?\"
Още по-нахално мухата се завърна с неочаквана сила и дори забърза с такт пулса й. Това ли е натрапчивата мисъл, която ще доведе името на проблема й? Той... добрият, женен приятел.Вярно, с почти невидимо проблемен брак. Обсъждания, налучквания на решения.Току не се мине много време и й звънне:
- Свободна ли си довечера? Иска ми се да пийна с приятел по едно.
-Проблеми? Или се свършиха приятелите?
-Нямам друг приятел като теб - да пийнем, да поговорим, да помълчим.
\"защо не... да се нацелуваме...\" - още една досадна муха.
 И откъде се пръкнаха тези мухи? Та те бяха приятели от сто години. Беше братът, който нямаше. Приятелят, с който можеше да говори за всичко и да отиде навсякъде. Докато се появи метаморфозата желан мъж. За Лина семейният мъж беше неприкосновена зона. Семейството беше свещено.Самата тя едва се беше съвзела след развода си - точно заради нарушена брачна клетва. И тя, точно тя, да пожелае най-добрият си приятел. В добавка, семеен. Как се беше стигнало до тук? Не беше се обаждал - от колко време? Малко повече от две седмици. И й липсваше. Ужасно й липсваше.Какво се беше случило при последното им напиване? Когато я беше прегърнал както винаги през раменете, Лина беше стиснала ръцете си в джобовете. И се направи че не вижда изпитателният му поглед. Ръцете й жадуваха за друга прегръдка. И устните - за друга целувка. Такива, каквито нямаше правото да желае. Не и от него. Не и тези чувства към него.
 Не й вървеше питието. Сама не пиеше.
\"Къде си, дяволите да те вземат?! Сега аз имам нужда от теб!\"
Мухите забръмчаха като луди. Доплака й се. Стисна телефона между ръцете си - как да му звънне почти сутринта? В този момент подскочи от уплах - телефонът й звънеше. Той... Как я беше чул?
-Как ме чу?
-Винаги те чувам.
-Пие ми се с приятел.
-За теб винаги.
\"Всичко ли? И колко е това винаги?\"
-Приготвѝ се за потоп.
-Рамото ми е високо - разсмя се той - Идвам, не започвай без мен.
-Водя те с една обиколка...
-Едва ли, преднината ми е голяма - смехът му разбърка сърдечния й ритъм.
-Чакам те.
\" Господи, дай ми сили да устоя на себе си\"
Докога ли?...