Той Как стигнахме до тук?Да подтискам чувствата си. А твоите да подлагам на съмнения. Всичко това го отдавам на възрастта и живота, който си водила до сега. Вече си на 45 години. Правиш си равносметка. Водиш спокоен живот, лишен от емоциите за, които жадуваш. Всички социални контакти в нета те карат да искаш още и още. Срещаш магията, тръпката, която искаш.Отделно в средата в която си, ти влияе силно. Повечето ти приятелки, търсят емоциите като теб. Имат или са имали извънбрачна връзка, практически вие се чувствате щастливи извън семейството си.Не вярвам да се промениш, а и не искам. Бъди себе си, стига роли. Няма смисъл, живота си заминава. Не искам аз да съм човека, който те лишава от всичко това. Чувствата ми са твърде малък коз и много самотни, за да те променят.Не вярвам в последния шанс. Вярвах в новото начало за нас, но ти бързо ме свали от облаците. Не те виня за нищо. Имаш право да търсиш щастието другаде, щом него получаваш с мен. Благодарен съм за отдадените години. Чувствах се късметлия и щастлив. Знам, че няма да стана мъжът от мечтите ти, но ще остана в спомените ти.Смятам, че правилният избор е раздялата. Ти ще тръгнеш да търсиш магията, ако не си я намерила вече. Аз пък жената, на която ще имам доверие и моята любов ще ú е достатъчна. И, ако за десерт си сложи табелка “от тук нататък ще съм само твоя”, ще си ударя дупето в тавана. Не преставам да съм идеалист и мечтател. Всичко хубаво си има край. За съжаление пишем последните страници на нашата приказка. Тя Всичко това ми прилича на ”аз се отказвам”. Никъде в писмото ти не видях желание, а само оправдание, защо няма да си с мен. Ако искаш да сме заедно, прави неща, които ни събират. Старая се това, което си написал, да го обърна в наша полза. Преди не съм се съмнявала в чувствата ти, но вече да. Приемам го за полезно усещане.Не само аз, всяка жена има нужда да се чувства желана и оценена по достойнство. Който ти каже, че не е така, те лъже. Чиста суета, ето ти още един грях към моите.Нямам нито една щастливо омъжена приятелка по твоите критерии. Никой няма идеален брак. Въпроса е да не взираш само в лошото и миналото.Ние бяхме изключение и много хора ни завиждаха. Да говорят каквото искат. Дори и в най-лошия си период сме били по-добре от тях.Когато ти говора искрено, казваш, че те лъжа. Когато оставям делата да говорят, в роля съм влизала. Никаква женска интуиция не помага, ако любимият мъж те приема за противник.Отговори си на въпроса какво искаш и кое те прави щастлив. Можеш да го споделиш с мен, ако желаеш. Обещавам ти искреност. Ти си решаваш дали да ми вярваш. Посветено на mi amor за 25 години от заветното \"да\"!Suleimo09.04.2013