Лиричната и осанка не я правеше красива, нито божествено дългата и чуплива златисто-кафява коса също, защото тя самата беше повече от божествена и перфектна. Тялото и танцуваше, а моето сърце препускаше като балон пълен с горещ въздух, как исках да съм до нея сега и да усещам заряда и. Свободолюбива, разкрепостена, своенравна, никой не можеше да и попречи да показва това, което носеше в душата и сърцето си. Бях влюбен до уши, умирах за очите и за косите и и всичко което беше по нея и в нея. Не мога да опиша, отново треперя сврян в ъгъла на стаята. Звукът на разгневените китари подхождаше плавно към мен, сякаш даващи ми кураж да изляза на светло, да я доближа и да и покажа от какво съм направен. Тяло облечено в дълги широки и изхлузени дрехи, доближи ме, докосни ме, обладай ме. Бях готов да я докосна, сърцето ми не спираше да крещи в заглъхнало стенание, не издържах повече трябваше да отида до нея. Не ми стигаше дъха, обладан от демони и реки от адреналин, тялото ми пулсираше и всичко в мен усещаше топлината на особата и. Ръцете ми започнаха да се движат сами, тялото ми се пречупи и аз бях в лиричен любовен транс и най-накрая до нея, най- накрая до устните и. Очите ни се срещнаха, милиарди разменени мисли преминаха между тях, бях и разказал целия си живот, а тя просто ме хвана за ръка прошепна нежно на ухото ми едно \"Обичам те\", светът спря да се върти, спрях да дишам и съществувам. Обичаше ме без да ме познава, как беше възможно това, и до ден днешен не мога да си отговоря, а Вики е с мен цели шестнадесет години, имаме две прекрасни деца и чудесно семейство. Струваше си да я обичам, струва си и сега сто милиона, милиарда, безброй пъти повече.