Последният учебен час, последното дете за днес, само още 40 мин. и ще имам малко почивка. Днес беше лудница, логопеди, психолози, ужас...Звънецът би за влизане, отидох взех си детето и часът започна, до тук нищо стряскащо. Докато моят ученик изваждаше папката с учебника и тетрадките ми каза: - \"Госпожо, знаете ли, че един ден като се оженя и имам дете много ще го бия, дори когато слуша\". Не зная нали ми вярвате, но за първи път от както подпомагам деца с проблеми, просто не знаех как да реагирам и какво да кажа, освен дежурното - Защо?
-Защото - казва - мен баща ми ме бие и аз, затова един ден ще бия моето, бие ме с палката и с едно като жило. Тук вече буквално се вцепених! Как трябваше да обясня на това дете, че насилието е нещо лошо и не трябва да се упражнява върху деца, след като бащата беше изградил друга представа у него... Отворих ме учебника и часът започна, детето смяташе това за правилно и редно защото не слушал, само че, нещо в мен затрепери и така цял ден стоя и мисля, как е възможно да има такива хора. Дългът и призванието ми, което имам не ми позволяват да остана безучастна...