Ще го направя! Ще те заключа в листа на моите мисли и ти никога повече няма да ме докосваш. Прости ми, че те връзвам, но аз така правя. Това е моята лудост. За всеки докоснал сърцето ми пиша по нещо и то сякаш излиза от мен и ми олеква... за първата ми любов беше стихотворение. Едно такова детско и глуповато, но ми помогна да го забравя - или да го запомня?! И живях спокойно. С дребни радости и дребни несполуки. Но преди време като ураган нахлу ТОЙ .Бедствие! И плаках, и се отричах от него, говорих за това. Не ми помогна. Изстрадах и този път - път, който не водеше наникъде.

И го оставих на белия лист. Той си го заслужи. Опустоши ме. Счупи ме. Бях болезнена - цялата. Тогава ти се появи. Като малко хитро зайче изскочи от едно приятелство се превърна във звяр, който ме стъпка. И сега е наложително да те отпиша. Да те отпиша с моя грозен почерк, който никой не разбира и харесва - само аз. Той е най-силното оръжие, което имам. За онези вече мигове - а бяха дни, в които ти се връщаш и влизаш в мен. Ти ме направи да ти призная малко по-силна или най-крехкото нещо, най-ранимото. Не знам. Както и много други неща. Като например какъв да бъде твоя затвор. Дали да украся за цвят стените му със стихове. Пробвах, но не става. Никакви рими! Никакви цветни картини. Стените му трябва да са твърди и влажни. Каменни. И все пак не заслужаваш това, защото когато бяхме скрити от погледите ти ми подари най-хубавите минути. Тогава с цялата си същност разбирах какво е да си желана, красива, единствена! Затова ти давам прозорец към изгрева. Това е жестоко. Всяко утро пред теб ще изгрява едно желание за живот и вечер ще го виждаш как умира... Мразя те. Ти караше слънцето да изгрява само за мен и веднага си го взимаше обратно. Ти си като някакъв луд зидар, който прави пиедестал за своята любима и когато тя се качи и видиш, че е оре рушиш всичко под краката й. Сякаш искаш никога повече да не се върна. Не те разбирам. Не знам дали те обичам или те мразя. Не знам. Затова ще те превърна в спомен. Те са някъде във времето. Те не са тук и сега. Те не болят!