uFeel.me
QUID EST VERITAS
Автор: Naransina,  27 март 2011 г. в 16:03 ч.
прочити: 427

Истината...
Ти, който търсиш Истината, знаеш ли пред какво ще се изправиш? Можеш ли да я понесеш или ще паднеш мъртъв в краката и? Ако не паднеш мъртъв, непременно ще онемееш, както и аз онемях...
Бъдещето, като някоя сакрална гротеска, дошло от четвъртото измерение на причудливите и страховити митични чудовища, ще стовари целия си невъобразим ужас върху безхаберното и непохватно човечество. Дали бъдещето всъщност е бъдеще или е просто началото на неизбежния край? И къде е мястото на всеки от нас в тези непосилни времена?

 Ахил замина заедно с Атридите,
 като водел своя собствена войска
 от три хиляди души,
 наричани тогава
мирмидонци,
 а сега българи.
                     (Йоан Малала - VI век)

 Народът на мравките... Какво ще стане с тях? Има ли светлина в тунела? И дали тази светлина не е от идващия насрещен експрес, който ще смаже всеки по пътя си? Има ли изход? Има ли надежда за някой поне?
Това бяха въпросите, които ме вълнуваха и които и днес ме вълнуват. Защото скръбта, която идва, наистина ще бъде скръб небивала досега от началото на създанието, което Бог е създал. Нито ще има вече такава.

 Истината...
Тя не може да се разкаже, защото устата занемява, когато очите видят и ушите чуят... Това, което виждаме сега да се случва по лицето на земята, е само бледа отсянка на идващото. Смъртта ще бъде алчно ненаситна и ще издирва оцелелите под всяка шумка... Възможно ли е тогава някой изобщо да оцелее? Не, не е възможно... Това е, което видяха очите ми и чуха ушите ми. И аз замлъкнах... вцепених се... окаменях...

Но после, като лъч надежда към мен се прокраднаха Божиите думи:

 И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар. Но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните.                                                              (Марка 13/20)

 Истината...
Отначало исках да я кажа на всеки... Но не всеки може да я разбере. Ако я разбере, ще я понесе ли? Ако я понесе, ще се обърне ли от земното си мислене, за да промени коренно живота си? Ще жертва ли привременното, за да спечели вечността? Ще се откаже ли от плътските си напъни, за да стане един от великите? Ще се откаже ли най-вече от всичко сега, за да придобие всичко в едно малко по-далечно, но всъщност толкова близко бъдеще? Наистина ли ще го направи...?
Да, малко са тези, които ще го направят. Точно те са Избраните...

 Отначало исках да помогна на всеки... После разбрах, че е невъзможно.
Прегръщах приятелите си и им казвах: Елате с мен, ще ви науча да летите!Ще ви науча да оцелявате... Предлагам ви бъдеще, а аз не искам нищо в замяна.
Но те... Те бяха твърде заети с повърхностното си злободневие, с угнетяващите си предразсъдъци и изцепки...

Прегръщах познати и непознати и ги увещавах...
Но... Колко сладка е смъртта... Колко желана е в измамливите си лица и форми... Колко непобедима е в земното си притегляне... Колко е ужасяваща в мига си на триумф.

 Истината...
Тогава започнах да се вглеждам в човеците. Да виждам в тях и през тях... Започнах да издирвам Избраните. Те имаха шанс да оцелеят. Но имаха шанс и да загинат, ако се откажеха да изберат ... Те затова са и Избрани, защото избират невидимото пред видимото, и небесното пред земното. Те не са пръстни, но могат да станат, ако се прилепят към пръстното, ако плътското ги уплътни и смъртното ги погребе...

Тогава престанах да говоря и се скрих. Знаех, че те сами ще ме открият. Всеки, на когото мога да помогна, ще ме открие... И не само това. Ще ми докаже, че е Избран... И аз ще го науча да лети...

 Истината...
Ти, който търсиш Истината, търсиш себе си... И ще откриеш само себе си - такъв, какъвто си в действителност... Ще застанеш лице в лице със себе си , защото ти си Кръстопът... Ще застанеш пред Избора, защото ти си избираш накъде... Ще видиш началото си и края... или Началото си и Безкрая... Ще бъдеш прибран от смъртното, или Избран за вечността.

 Четири неща има на земята, които са малки, но са извънредно мъдри:
Мравките, които не са силни люде, но лете приготвят храната си.
Кролиците, които са слаби люде, но поставят жилищата си на Канара.
Скакалците, които нямат цар, но излизат всички по дружини.
И гущерът, който можеш да хванеш в ръка. Но пак се намира в царските палати...
                                       (Притчи 30/ 24 - 28)

 

 

Истината...
Ти, който ме попита за Истината... Погледнах те през нейните очи. Не се заблуждавай, че си вълк. Не, не си...Ти си тигър... Бих те нарекла Снежен тигър... Толкова си бял, че шарките ти са едва загатнати.

Ти, който ме попита за Истината... Ти си от народа на мравките. Не се отказвай от мъдростта им.

Ти, който ме попита за Истината... Ти си вписан като извънредно мъдър, защото за теб Бог е написал стиха си... Ти си:
И гущерът, който можеш да хванеш в ръка. Но пак се намира в царските палати...                               (Притчи 30/28)

 Сега, когато знаеш Истината... Дерзай...!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me