(по Стругацки)

Казваш ми ти, че съм странен. За другите също бил съм такъв. Какво всъщност е странен? Дали идва от друга „страна”? Или идва от това, че непрекъснато „странства”?... 

Синонимите не са малко: чуден, особен, чудноват, причудлив, необикновен, необичаен, неестествен, своенравен, рядък, парадоксален, фантастичен, куриозен, ексцентричен, оригинален, нечут, невъзможен, непонятен, трудно обясним, необясним, невероятен
чудесен, дивен, удивителен, чудат, нередовен, анормален, необуздан, капризен, блуждаещ, неочакван, нереален, претенциозен, префърцунен, тайнствен, свръхестествен, гротесков, чужд, изключителен, изключение от правилото, извън рамките... Сигурно има и още.

Дали това ме описва? Едва ли. Едва ли има достатъчно думи, които да опишат един човек. А и някой от тях не съм аз. Всички хора са уникални.

Или може би и човек не съм? Може би съм истински Странник, дошъл от неизвестно къде, за да помага на хората? За да им дава път в бъзпътицата и светлина в тъмнината? За да действа като Прогресор за тях?

Съм или не съм странен? Искам или не искам да бъда странен? Мога ли, дори и да искам? Кое ме прави странен, тъй че да получа такова отношение?
Това, че мога да си подсвирквам XL симфония на Моцарт, но не знам кой е последният хит на Слави? Или че мога да напиша поредния номер на тази симфония с римски, а не с арабски цифри? Или това, че знам колко души са Хосе Ортега и Гасет? Или че знам кой е Малевич и мога да кажа „супрематически” на един път? Или че знам къде има запетайки? Не знам... това ли е странното? И други хора знаят и могат това. Че и повече. Всеки различно. Дали тогава един от най-липсващите синоними горе не е „неразбран”?...

Ако това е критерият, сигурно ще те разбера. Ще разбера и защо не си разбрала колко и как те обичам. (Това, впрочем, вече разбрах и се промених.) И защо не разбираш колко ме боли.

Прогресорите не ги боли, нали? Дори и Странниците сред тях. Те имат други цели. Те живеят по друг начин. С други идеали. Ценностите им са други, може би дори такива, за които още не сме чували. А болката е чисто човешка. Това, че така реагирам, е човешко. 

Кои са днес Прогресори и кои – Странници? И кои са всички останали? 
Странниците всъщност, са си винаги такива. Ако знаехме кои и къде са, нямаше да са Странници вече.
А Прогресори? Кое е „прогрес”, всъщност? Дали цивилизацията и нейните абсолютни ценности? Дали нуждата от варварска намеса и тъмни векове, за да дойде новото съзидание? Кръговратът на живота и днес вади варварите напред – онези фанатици, които убиват различните. Или онези терористи към душата ни, които ни отнемат най-скъпото и се подиграват с него. Но после идва възраждането. Винаги. Варварите никога не оцеляват и не продължават. Горят силно, но кратко. За миг са Прогресори, но за Вечността са само подправки. Цивилизацията побеждава късно или рано. Цикълът се затваря и обновява. Точно както цикълът на живот на един търговски продукт. Сигурно е. Може би защото Странниците ни пазят наистина.

Насила Странник не се става. Аз мога да бъда всичко, което поискаш. Дори и това. Толкова е лесно човек да се промени. Видя, нали? За няма и 24 часа. Мога да бъда, а мога и да не бъда. Избора правя сам. Избора изстрадвам сам. Може би това е най-липсващият синоним сред онези по-горе – „сам”. Но всеки човек, в крайна сметка, е един ум, една душа. Независим, свободен ум и дух. И всеки човек е странен. Повече или по-малко. И аз така. Няма да спра да съм странен. Няма да спра да те обичам. Няма да спра да те чувствам. Вече съм толкова различен, но в това не съм се променил. Даже напротив, сега те обичам още повече, още по-ясно и истински. И ако ти е по-лесно, казвай ми, че съм странен. Нямам нищо против. Мога да бъда и това. Аз няма да спра да бъда себе си. И няма да спра да се възхищавам от Леонардо, например. Но ще бъда и до теб. Искам да съм до теб. Искам да съм с теб и знам, че можем. Толкова е лесно.

Сега ще си дам почивка. Трябва. И на мен, и на теб. Време, което да подреди пъзела. Време, което да поеме новата картина. В което да намерим пътя един към друг. ВРЕМЕТО ПОКАЗВА КОЙ КОЙ Е. Винаги накрая се разбира кой колко струва и кое е истинско. Времето ще покаже и на нас. Ще покаже и на теб. Да, за всички времето тече различно. Но посоката е една. И ако на теб ти е нужно време, аз съм готов да ти го дам. За да те дочакам. За да дочакам нашия ден. За да дочакам истината и щастието. За да направим това, което искаме и сме искали. Без страх. И с увереност, че това е пътя.

28.01.2009.