Привет от отвъдното. Всичко започна с една сутрешна молитва и ще завърши с вечерна изповед. Бях казала преди време, че нямам нужда да се изповядвам, защото съм като чиста утринна роса и нищо не ми тежи на сърцето. Явно някой горе ми размаха пръст. Ако знаех, че така ще се пристрастя към вас, нямаше да се регистрирам в Google+. Дълго време в абстиненция бях, изплаках си очите, сънувах ви. Даже мислех да се върна в пълна анонимност, но щяхте да ме надушите. Както и да е, нищо назад не се връща. Вече гледам с усмивка на всичко. Откраднах си каквото мога от вас. Забавлявах се жестоко, прекрачих някои граници. Кой ли не го е правил? Научих много и за себе си. Разбрах, че всички сме цветни, оригинални и уникални. Бяхме заедно за малко, но какво преживяване беше само. Може да не ме виждате, но когато поствате обществено, мога да ви чета в Пикаса, заедно с коментарите и само как ми се иска да се включа, но си прехапвам раздвоения език. Ха-ха-ха. За финал ще кажа само: усмихвайте се и гледайте с широко отворени очи, защото щастието понякога е само едно мигване. Макар и без мен, шоуто трябва да продължи.
Дани Сулакова Suleimo
06.09.2012 г.