Когато живееш без да имаш идея за това, което искаш да бъдеш често се губиш в самия себе си. Дори и да пожелаеш нещо, то ти винаги го поставяш като съмнение, това ли искаш точно. Ако се усъмниш и за секунда, отново ще останеш сам и неразбран. Думите, че може би така е трябвало да стане, все някога ще престанат да действат като оправдание. Какво следва после? Отново ще падаш, ще ставаш, ще се влачиш и ще се бориш, защото няма да има утре, ако душата ти престане да се бори. Всеки копнее да живее, всеки иска да е щастлив, забравил само едно - това, че сме хора и само ние можем да дарим щастие, но и да го отнемем завинаги. От себе си пожелай едно - да не си егоист и лицемер, научи се да обичаш всичко и всеки.