StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,259
   Потребители: 12,321
   Автори: 3,978
   Коментари: 304,956
   Точки: 2,631,446
   Съобщения: 126,530
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Писмо до татко

Здравей, татко!
Пиша ти първото си писмо.Никога не бях ти писала!
Когато ти си тръгваше, бях много млада, много ме болеше от тази раздяла. Същата болка и мъка виждах и в твоите очи.От това ми ставаше още по-тъжно. Не можех да спя месеци наред чувах мекият ти глас. Месеци наред, когато затварях очи те виждах и сърцето ми се късаше от безсилие, а как ми се искаше да те пипна...
Няма да забравя последните ти думи – „Пазете и гледайте майка си!" "Много си ми хубавичка, татко...!!!” 
Сега, тридесет години по – късно, много често ми се иска да те сънувам.Ти беше толкова усмихнат ...Помниш ли, как се шегуваше с мама?! Казваше и :”Когато си замина, ще идвам вечер, по тъмно и ще ти чукам по прозорците, да те плаша!” И се смееше с пълен глас, а очите ти грееха, като едни малки, кехлибарени слънца. Сега мама тъжно казва, че нито веднъж не си го направил. А тя чака, особено по празници.На всеки празник си остава у дома, слага масата за двама и чака.И сега продължава да го прави, не иска да я каним у дома, 
Може би, там където си сега, е много хубаво, щом не се връщаш, даже в нашите сънища...Ела татенце, поне в един сън ела!Да видиш какви жени станахме със сестра ми. Какви големи и хубави мъже са внуците ти, които обичаше толкова много.Сега те разказват приказките, които ти им разказваше, на своите деца. А светът се промени, не това, което беше! Сега много малко деца четат и слушат приказки. Аз съм щастлива, че поне на това успях да науча момчетата, да обичат силно, да се развиват непрекъснато и да предават на децата си любовта към книгата и красивото. Твоята измислена приказка(и моя любима), за трите мечета вече се предава от баща на син.
Знам, усещам, че ме гледаш и пазиш.Ти си моят ангел – пазител! В миговете, когато ми е било най – трудно, и съм се чудила кой път да хвана, сякаш усещах твоята ръка на челото си.Чувах и знаех какъв ще бъде твоят съвет, и така вземах решения. И никога не сгреших. 
И въпреки всичко, липсваш ми! Ужасно ми липсваш!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Писма
публикувана на: 2013-11-01
прочитания: 1028
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход