Нощта бавно и тихо спуска своите черни воали над града и шумния град заспива под ритъма на дъждовните капки. На вън е тихо и отново е есен! Есен е и в моята душа, защото ми липсва някой. Чува се само шума от падащите листа върху ледената земя. Вече късно е и целия град е заспал под шумата от есенни листа.

Свещите в стаята ми догарят и аз потъвам в мистериозния свят на сънищата. Сънища, които искам и мечтая да бъдат реалност, защото са свързани с теб.

С плахи стъпки влизаш през вратата, а от там и в съня ми. С още по-плахи и треперещи ръце отмяташ белия сатен покрил тялото ми. Нахлуваш в мислите ми и отново в сънищата ми. Свещите с аромат на ванилия продължават да блещукат, мириса е навсякъде в стаята и започва бавно да се пропива от сетивата ми. Отново усещам дъха ти спрял върху устните ми, а ръцете ти обгърнали цялото ми тяло. Усещам как устните ти се спускат по гърдите ми, ръцете ти докосват косата ми. Потрепервам и започвам да се чудя „ Това сън ли е или реалност?” Надявам се да е истина. Отварям очи, но уви, отново сънувам, но е толкова истинско! Езикът ти се спуска по голото ми тяло, а белият сатен по леглото потреперва от нежността, с която ме обгръщаш. Чувам всеки ритъм на сърцето ти забило лудо в такт с моето. Виждам погледът ти впил се в очите ми. Устните ми докосват нежно твоите … Аромата на догарящите свещи обгръща стаята, а мириса на ванилия телата ни …

                          ***

Обичам, когато идваш в сънищата ми и изпълваш мислите ми! Обичам да гледам очите ти, когато усмихваш се ти и да виждам любовта в сърцето ти. Искам да усещам затаения ти дъх върху устните ми, да се сгуша в ръцете ти и да знам, че си тук, че те има. Обичам те!

„ Никой не си отива от някой завинаги, щом е оставил нещо от себе си!”

                 07 Ноември 2011 г.                                                                Даниела Ангелова