Като, че далеч останаха дните,

Когато сърцата ни в едно туптяха.

Но няма да забравя очите,

Които срещу мен така горяха.

На лудост приличаше всичко,

И лудост си беше нали?

Но няма да жаля за нищо,

щом погледа ти още гори.

Ст. 2005.

Гори и с пламък ме изгаря

И със страст изпълва ми нощта

И огъня в сърцето ми разпаля

За тебе моли Моята душа

...

Думите изпълват ме с надежда,

Мечтите ми допират се до теб.

Сънищата молят ме болезно,

"Нека пак да си до мен"

Но мисля за Мъничко едно -

За него си едничка на света.

Понеже знам, че твоята любов е чиста

Като бебешка сълза

Когато имаш час свободен,

И бебето ти е в сигурни ръце,

Кликни и ще бъда аз доволен,

че ще мога да ти угодя.

Ако не кликнеш, значи си заета,

Но аз ще чакам докогато, дотогава,

а междувременно в чата,

Ще се докосваме до забрава.

Ст.

Да те търся кара ме сърцето,

Но страх сковал ми е ръцете

Защото там някъде - под небето

Чака те едно красиво мъничко дете.

Не ме вини, недей съмнява се във мен,

Каквото и да става - мисля си за теб всеки ден.

Не аз, не ти, ами съдбата - тя реши,

Така един с друг да събере, а после да ни раздели.

...

Аз твой съм и твой ще остана,

С огъня в сърцето ще горя,

А пък някога когато може да сме двама,

Ще се изгубим вечно във страстта

Ст.

Дори когато луди бяхме,

Разумът над нас изплува

Но любовта ни няма да увяхне,

Защото спомена ще го сънувам

Вярвам че това не беше грешка,

Просто имахме нужда човешка,

Малко близост да получим,

И сърцата ни да се научат.

Че когато някой от любов се нуждае,

Не е грях от страст да заридае.

Може би във друг живот,

А може би на друго място,

Ние може да се срещнем,

А може и просто да си чатим

И когато утре се огледаш,

Спомни си миговете кратки, от 6 до 8 - толко сладки

Някой ден може пак да си до мене,

В мислите или във чата

Ст.