Вървя по пътя на живота..
Падам и ставам... По поетият път, намирам сили да продължавам... Да продължавам, но вече без теб... Сама...
Зная, че е трудно . Зная, че след като съм била с теб, трудно ще свикна да се боря пак сама с всичко - та нали ти беше до мен и в добро, и в лошо... Караше ме да се усмихвам на живота... Бършеше сълзите ми в моменти на слабост...
Боли ме, че поехме по различни пътища сега, но така животът ни отреди... Той направи избора си, от който ние с теб така се страхувахме... Страхливци сме... Страхливци, които не намериха сили да му се противопоставят...
Страхливци, които знаеха колко трудно ще им е един без друг и въпреки това, всеки реши да се прави на смел и да поеме с високо вдигната глава по новия път...
Не! Няма да плача!.. Недей и ти! Няма смисъл... На това кръстовище пътищата ни се разминаха и едва ли скоро пак ще се пресекат... Някой ден... някъде там - в неизвестното, може би да... НО сега - не...
Обичам те... Бъди щастлив, пътнико ! :) А аз... мен не ме мисли:
Аз вървя по пътя на живота... Падам и ставам... По поетият път, намирам сили да продължавам... Да продължавам... Сама...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me