Аз съм онзи, същият, с парфюма от предното писмо. Сещате се, нали!? 
  Искам да благодаря на този, който ми писа къде да открия тази мистериозна дама. Оказа се от близък град.
  Без много да му мисля, метнах се на мотора и отпраших. Лесно открих магазина, където работи. Паркирах срещу него, но не си махнах каската. При нея пълно с клиенти. Изчаквах да остане сама, за да я изненадам, но изненаданият останах аз. Тъкмо бях решил, че е дошъл момента, когато в магазина влезе мъж с бяла роза. Явно беше нейният съпруг. Трябваше да видите как се преобрази лицето и. Грейнаха очите и. Той я прегърна с толкова любов, целуваха се. Не знам даже какво чувствах, само гледах. Не ревнувах, завиждах. Сега разбрах какво толкова ми е липсвало. Досега само съм ползвал жените, а и те мен. Не съм се отдавал. Правил съм секс, но не е имало сливане. Скоро ще стана на 30 години, а съм пропуснал толкова много. Това, което видях днес, ще го помня дълго.
  Яхвам мотора и се сбогувам с един блян. Знам, че винаги мога да извикам нейния образ, да видя искрицата в очите и, усмивката и, да усетя уханието на парфюма и. 


Дани Сулакова Suleimo

30.09.2012 г.