Как ли си сега? Дали си щастлива? Дали си открила любовта в друг? Аз не успях да те намеря в друга жена. Не успях да открия заместител на нежната дрога, която беше ти за мен. Не успях да забравя очите ти. Не забравих косите ти. Не забравих и усмивката ти. Същата усмивка, с която ме плени. Усмивката с която ме омагьоса, да те обичам така силно, че да искам живота да спре за мен, щом ти си чужда. Не успях и няма да успея да забравя името на жената която ме промени. Още живея със теб. Живея със спомена за теб. Добре, че имам поне спомените с теб, защото ако нямам и тях, не виждам смисъл да живея. Остарявам. Скоро ще започна да забравям. И когато забравя за теб ще умра. Цял живот ще живея за теб,и когато един ден напусна този свят,и отида в света на мъртвите пак ще живея за теб, макар и студен,със спряло завинаги сърце. И така . . .  Минаха 40 години вече от раздялата ни и аз те обичам още и ще те обичам. Не успях! Не успях! Не успях да спра да те обичам!