StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,924
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,224
   Точки: 2,660,809
   Съобщения: 155,118
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,814

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Няколко писма

            Здравей, приятелко!
            Искам да те питам нещо, а ти, ако можеш ми отговори, ако не - просто си замълчи. Обичала ли си някога, ама така - истински? Не знаеш какво е това или просто не си обърнала внимание на чувствата си? О! Не ме карай да ти обяснявам като на малко дете… Любов е, когото те боли от красота и не виждащ нищо друго наоколо… Когато сърцето ти сякаш пее и чувстваш крила, с които се издигаш в небесата… Когато напират рими на устата ти и гълъби над теб кръжат… Когато в стомаха ти пърхат пеперуди, а леглото гори от страст… Когато любимия те издига на пиедестал, а ти  боготвориш неговото име и виждаш в очите му лекарство за съня и душата си или изход, когато си тъжна, изпаднала в беда… Когато копнееш и мечтаеш на глас за него като докосване на звезда… Когато усещаш топлина, щом го видиш в най-студената зима на света… Когато чуваш нежна музика при самота и усещаш танца на лебеди в нощта… Когато можеш да споделиш и болка, и радост, и тъга… Когато сте опиянени и замаени заедно и не броите минутите, не забелязвате нищо друго освен блясъка в очите си, ударите на сърцето си, парещите пръсти, нежността на думите, сладостта на устните… Когато бавно умираш, щом не го чуеш и видиш поне един ден… Или просто не можеш да дишаш без него… Обичала  ли си така? Ако да, то ти си голяма щастливка!... Завиждам ти! През годините имах много жени, но не успях да срещна такава любов…
            Твой приятел: ...  

            Здравей, приятелю!
            Да! Любовта прилича на две свещи, които горят с един пламък... Може да се сравни  и с две буйни реки, които се вливат в една, бързайки  да напоят зажаднели поля... Или може да бъде като две стройни дървета, вплели клони, за да си бъдат опора при буйни ветрове и поройни дъждове... Тя е всичко според мен!.. Всичко! Дори да те изпепели!... Знаеш ли, май не помня в живота си такова нещо… Когато бях още красиво младо момиче с дълга кестенява до кръста коса и с бляскави очи, които се сливаха с небето и морето, тогава ме харесваха мъже, които можеха да ми бъдат бащи или дядовци. Явно искаха да им вдигна самочувствието и да се перчат в обществото, че са нещо… Когато станах жена в разцвета си, тогава се опитваха да ме свалят младоци. Гонени от нагона, търсеха сестра, майка, баба или учителка… И при двата случая махах весело с ръка и отминавах. Тогава заливах света със смях или се давех в една единствена сълза…Търсех голямата, истинската любов, която можеше само рицар или принц от приказките да ми даде, яхнал бял кон, готов да се бори за мен с вятърни мелници… О, харесвах и се влюбвах дори! Потъвах в нечии очи като езера или намирах в други нежен полъх и полет, но толкова – давех се или падах с пречупени крила. Просто не можех да се огледам, да се харесам с техния поглед… Не исках и не можех да бъда нечия за нощ или за ден. Трябваше ми опора, сигурност, приятелска ръка... Исках някой да ме грабне, да ме извае като скулптура, да ме нарисува, да запее песен с мен и да ме понесе в небесата, а после да гоним вятъра заедно, да докосваме звездите и да си разказваме приказки... Не срещнах такъв човек. Вие, мъжете с вашето его се нуждаехте от тъпи блондинки с дълги крака, които да красят масата в заведенията и да повтарят като папагал думите ви, а после да ръкопляскат на парите, които пръскахте за дребните им прищевки и глезотии… Е, не бях от тях! Мен ме предаваха заради добрината и честността ми... Болеше от всеки забит в гърба нож... Много важно, че се омъжих и отгледах деца, за да продължа рода! Любовта я нямаше и аз не знаех каква съм - мома, семейна, разведена или вдовица… Бях гладна и жадна, боса и гола, но сама и самотна… Така животът ми мина и нищо не разбрах …
            А ти, приятелю, радвай се на това, което имаш!... И моля те не бъркай секса с любовта! Вярно, че той е част от нея, но е до време. След него какво ще ви остане, освен едно сухо мърморене, че манджата загоряла или мъжките чорапи пак гадно миришат… Пък и секс без любов си е умряла работа – кара те после да ревеш в банята и да се чудиш дали ставаш за нещо друго, освен за отпадъци… При животните е друго. Там е само за разплод, а при хората? Май има нещо сбъркано като си мислим, че попадаме за секунди  някъде в рая…
            Извинявай, не исках с нищо да те засегна! Знам, че хората са различни, но въпреки това не видях за толкова години друго… Дори навсякъде имаше разврат и изневяра, сякаш другите щяха да дадат повече, отколкото и аз мога.  Любовта, сигурна съм, че е най-прекрасния дар на живота, нещо възвишено, до което може би само богоизбраните се докосват... А аз май съм прекалено грешна или криво разбрах и обичта, и живота…
            Прощавай! Твоя приятелка: …

            Здравей, приятелко!
            Съчувствам ти… Мога ли да ти помогна с нещо?... Ако искаш, да се видим някъде и да се съберем заедно, а? Така ще плащаме за ток, вода и отопление по-малко... Ще си говирим, ще ми разтриваш гърба, когато се схване и ще икономисваме от пенсийките си… Пък, кой знае? Може на стари години да открием любовта!...
            Чакам!
          
         Здравей, приятелю!
            Късно е! Вече съм стара, дебела, грозна и с единия крак в гроба… Защо да провалям и твоя живот?  Не исках да си разваляме приятелството, но... Мразя този вариант – любов от съжаление!... Парите сигурно ще ми стигнат за оня свят… А и боговете може да имат други планове за мен…
            Сбогом!

 Рая Вид, 29.11.2013


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Писма
публикувана на: 2013-12-01
прочитания: 379
точки: 39 (виж далите точки)
коментари: 23 (виж коментарите)
препоръчано от: 19 (виж препоръчалите)

Вход