Здравей, любов моя!

Пиша тези редове в часовете, в които очаквам твоето решение. Опитвам се да се върна назад във времето и да намеря момента, в който всичко тръгна в друга посока. Ти ли се промени или аз? Или и двамата? Не знам!

Знам само, че в момента ме боли от неочаквания твой отговор.

Колко ли неща бих изтрила и променила, ако можех да върна времето назад?!

Може би бих се радвала повече на моментите, които успявахме да отделим един на друг.

Може би бих била до теб, когато имаше нужда от мен. И бих била далеч от теб, когато имаше нужда да останеш сам.

Може би щях да те изслушвам, когато имаше нужда да говориш с мен. И бих говорила по-малко, за да мога да чувам гласа ти.

Може би не бих казала много от думите, които съм казвала в момент на слабост и на ярост.

Може би бих те прегръщала повече, бих те целувала повече. И по-рядко бих ти казвала, че те обичам с цялата си душа.

Може би бих спряла времето, когато заспиваше до мен и бих те будила с усмивка и целувка.

Може би бих се усмихвала повече.

И не бих допуснала появата на мига, в който изгубих част от вярата си в теб.

Аз се промених. И ти се промени. И двамата се променихме.

Може би не бих искала толкова много от теб.

Не бих искала да сме заедно. Не бих искала дете от теб. Не бих искала ти да си моето щастие в живота.

Може би не бих искала нищо. А и защо ли да го искам, след като го имах.

Ако можех да върна времето назад, може би бих ти разказала повече за себе си – за времето преди теб, за да можеш да ме опознаеш по-добре.

Помниш ли – веднъж ти бях написала няколко реда в едно съобщение. Помниш ли ги? Те звучаха така:

Нищо от това не се е променило. Ако бих могла – пак бих ти казала тези думи. Но накрая бих написала: А ти искаш ли?

Ако можех да върна времето назад, но вече е късно. А и аз не мога..., защото нямам тази власт.

Само бих ти казала:

Обичам те, любов моя!