Открих любовта на живота си - колко банално звучи, но е така. Чаках го толкова дълго, че сега се страхувам да не го загубя. Всеки ден имам чувството, че се отдалечава от мен, а аз така го искам. Може би в стремежа си да го обичам силно го задушавам- казва ми, че не е така. Ако го оставя и не се интересувам за него ще си помисли, че не го обичам или не! Не знам какво да правя, и какво да мисля, може би просто така е свикнал. Той ми го каза, не е свикнал някой да мисли за него и се получава обратния ефект- той не мисли за никой. Дали е така или просто съм му омръзнала, питах го, каза , че не е вярно, но също така ми обеща , че никога няма да ме остави, че никога няма да ме нарани, може би за това не ми казва, така аз ще го оставя... права ли съм или не, защо винаги се съмнявам - искам някой да ме обича, толкова ли много искам или само аз мога да обичам така силно, защо не мога да намеря баланса. Най-лошото е, че тази любов е крадена, от онези скрити и неизживяни пред света!