uFeel.me
Монолог от самота... или писмо до мен...
Автор: emubg,  27 април 2008 г. в 00:00 ч.
прочити: 1957

 

Днес, в особен изблик на самотна депресия ми дойде идеята да изповядам настроението си и да споделя маниакални проблеми, които са важни за мен, без значение дали някой ще го прочете...
Мда, ще пиша си за себе си...
Страх ме е...
И от самотата, и от деловия живот, от който малко по малко изоставам, и от отношението на хората към мен... може и от себе си да се страхувам...
Не че се ядосвам или оплаквам от живота...
Просто... се страхувам... С онази особена агресия, като безопасна игла...
Чувствам се все повече статист в собствения ми живот- сякаш играя по чужд сценарий моята съдба...
Дали е параноя?
Баща ми каза че вече е време да си намеря половинката в живота, защото старите ергени си имат проблеми със социализацията. Може би е прав... Ама... Как да намеря момиче, което да не ми се изсмее директно и да избяга с писъци, уплашено от безкрайната скука с мен?
Мда, проблем...
Май вече съм прихванал староергенската антисоциалност...
А днес имаше толкова хубави облаци - цветни, вълшебни и с конкретни форми...
Усещам се че попивам някои красиви мисли и започвам папагалски да ги използвам.
Ето една с която си давам кураж когато е страшно:
Животът ми си има граници, но не и духът ми. Джуан-Дзъ
Дали съм за психиатрията или просто съм нарцисист???
Вече обединявам Множествената Склероза със Старческата Склероза- забравям коя склероза беше първа, и коя второстепенна...
Страх ме е...
От какво...?
Може би от живота...?
Мне, всъщност... не знам...
Липсва ми моята принцеса - любимата ми котка Джени, която се наложи да разквартировам при родителите ми в Добрич, защото хазаинът ми си има много стриктни принципи към хигиената... И сега я виждам 2пъти годишно.
Малииии, направо съм един наниз от проблеми...
А слънцето и днес изгря, и утре ще има цвета, и пак ще хрупам ябълки... (пак ме удари съчмата и вегетариантствам).
Ако това ви натоварва - моля Ви, не го четете. В началото писах че изповедта си е за мен...
Като я забравя и да си я прочитам тайно с насълзени очи...
Объркан съм...
Кой съм аз, аз аз ли съм или съм някой друг аз...
Шантава работа...
На 34 г. съм и вече започнах да живея със спомените си.
Помня как моя дядо ме вдигаше на ръце и аз си шашках колко е голям, защото виждах покрива на къшата отгоре, почти всяка керемидка... Сигурно е бил великан, когато порастнах достатъчно разбрах че къщата е двуетажна и няма начин да съм видял това, което съм видял. Не успях и да попитам дядо, защото той си отиде когато бях на 3 г...
Помня и зимата, която покриваше толкова много и надебело двора ни, че чак си правих тунели, през които се провирах...
И колко много обичах ягоди и череши...
Да, вълшебни години бяха...
Дали и сега стават чудеса или аз съм имунизиран срещу вълшебствата?
Или просто съм порастнал и е мой ред да създавам чудеса?...
Мда, прескочил съм зрелия живот - от детството - направо в старческата...
Дали съм остаряло дете, или вдетинен дядка?
Психо...
Страх ме е че след години нищо няма да ми е останало като перфектен спомен, към който да се връщам с умиление. Страх ме е несъзнателно да не опороча красивите неща в живота ми...
Няма да ви казвам къде живея, че току-виж сте повикали санитари с инжекции в ръцете... Мразя инжекции...
Много...
Мразя фалша...
Но...
Нали и утре ще изгрее слънце...?
Слушам си Ищар и още повече се размазвам...
Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава. - Конфуций
Благородният живее в разбирателство с всички, простият си търси себеподобни. - пак Конфуций
Ами като няма толкова прости, аз сам ли да умирам?... - ЕмуБГ, ама Конфуций си мълчи...
Мда...
Гениални са само простите неща - казала амебата. Абсолютно подкрепям...
Защото съм... (а сега де), (какво си мислите), защото съм (гениален или амебоподобен?)... защото съм...
И аз не знам какво съм...
Двуного без пера...
Каква ли ще ми е хубавата мисъл за утре сутринта???
Ти си жив и продължаваш???
Или...
Днес ще стане Чудото...?
Или...
Бръмммммммммммммм...
май третата ми мисъл е от по-най-смислените...
Животоутвърждаваща...
Стига вече съм ви досаждал...
Ама 2 пъти ви предупредих да не го четете. Пък!!!
И утре ще сме по-добре от вчера...
Защото ще сме изживяли още един сън...
Нали????
........................................................
Вие сте наред....................................
Пък..................................................

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me