Мамо, плаче ми се... Искаш ли да ти разкажа? Никога не ме остави да разкрия болките докрай. Мамо, те ядат отвътре,ако ги държиш. На паяжина ставам, разбираш ли ме... мамо? Не искам да съм силна, позволи ми само този път, не мога, мамо! На кого да кажа? Защо пък да не казвам? Не..мамо, хората лоши не са, научих се да вярвам! Защо да се присмиват...нали и тях боли ги всеки ден? Не, сеир не гледат, мамо у тях също страх живее! Защо да си мълча и на друга да се правя? Искам да ми разрешиш да плача, моля те, разбери поне веднъж. Силата не се измерва със това. Мамо, разбери ме... аз искам да прощавам. Не ме е срам да моля, да признавам слабостите си, да прося, и да умолявам. Просто днес така...плаче ми се, но на твоето рамо. Нали съм още твоето дете... мамо, не ми обръщай гръб! Искам просто да ти кажа.... обърни се за секунда само да ме чуеш... мамо... нямам сили да живея... мамо... страдам....! На колене ли да се влача, само да ме чуеш? Мамо, така да е, нека, щом си рекла слаба съм, но искам да поплача... нека да ти кажа... мамо... страх ме е от всичко... живота бил жесток, това защо не ми го каза като се родих да знам? Нали подготвена за всичко трябваше да бъда... мамо? Какъв живот е този, дето само с камъни те бие и сам накрая си оставаш? Защо не ме научи на това, а да мълча от мене се изисква всеки ден? Кажи защо изхвърли ме в живота с тласък, а сега не ти се чува, мамо...? Как да се изправя ми кажи... сила нямам и да дишам. Защо ме гледаш с укор, мамо... моля те, не ме съди! Ела да ме прегърнеш, много е студено, моля те, подай ръка! Такава ли съм мамо...незаслужаваща опора, ако щеш за съжаление ме изхвърли, само дай да те прегърна... мамо............