Сега от такова разстояние можеш ли да ме усетиш? Можеш ли да усетиш, когато си мисля за теб? Дали ще дишам, плача или каквото и да било... Това няма значение, защото моя свят е едно огромно празно място...
Всеки път, когато затворя очи, виждам твоето лице. Като мираж е. Все едно съм в пустинята от 1 000 дни.
Чувствам се безпомощна срещу липсата ми към теб. Ден без теб е като цяла година... Година, в която не расте цвете, не вали дъжд, слънце не изгрява... Не знам как ще оцелея, ако още дълго те няма до мен. Човече, нуждая се от теб до мен.
Толкова дълбоко си влезнал под кожата ми, че чувам гласа ти в съзнанието си. Толкова ли ти си глух, че не чуваш викът ми? Къде си сега да ме хванеш, докато падам? Няма ли да ме спасиш?
С теб животът ми е чудо. Не мога да го обясня. Просто побързай... Искам те по - близо до себе си, по - близо от сега. Нека направим заедно тази година по - добра... Година, в която цветята растат, слънцето грее, дъжд вали...