Купидоне, ще ти задам един въпрос, на който едва ли ще получа отговор, но все пак... \"Защо винаги изпращаш с своите стрели в погрешната посока?\" - това е въпроса.
Не ме интересува вече дали е ден или нощ, защото не ми трябва - теб вече те няма до мен. Всичко е нещастие, дори въздуха, който дишам. В мен е винаги тъмно, но това не ме спира да те търся. В мен е винаги тихо, но и това не ме спира да те търся. Търся те... Търся те... Чакам те... Чакам те... Ала защо ти е да си тук?
Причиних ти огромна болка, нали? Не те заслужавам. Не те оцених, когато те имах... Ранявах те постоянно, когато беше с мен. Лъгах те всяка минута, а ти ми вярваше до безкрайност. Не чувах, когато ме молеше силно. Но само аз си знаех колко съжалявах, когато си тръгваше.
Нямам думи, за да изразя това в душата си.