StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,675
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,170
   Точки: 2,645,414
   Съобщения: 154,366
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Какво да съм аз за теб?

Ако те ударят по едната буза, обърни и другата. Ами да, колко лесно звучи. А после, като ти ударят и другата? Нямаш повече бузи, нямаш повече лице.
Не съм добър християнин. Не мога да карам така. Не мога да ти позволя това. Моите бузи са си мои, но ти посягаш и към детските.

Сигурно трябваше да направя като добър конфуцианец - "Отговори на доброто с добро, а на злото - както подобава". Всъщност, аз добро ти направих. Мъничко, ала добро. Може и да не го помниш, но се брои. И не защото съм искал да го броя. Не защото някога съм броил какво на кого давам. А просто защото съм такъв. И така правя. Добро.

А ти? Давай с лошо. Ами да - нито едно добро дело не остава ненаказано. Това е вярното, очевидно. Хубав принцип си имаш, няма що. Страхотен живот си живееш, да му се не види. Опериран от чест и достойнство. Да, сигурно е лесно, но се радвам, че не знам как е и че няма и да разбера как е.

И лош конфуцианец се оказах. Не съм човек, който ще седне да отмъщава. Не знам защо. И това не разбирам. Сигурно някъде по някакъв начин има обяснение. Сигурно има такива хора. Да, не ти се вярва. Да, не можеш дори да формулираш мисъл, че аз бих постъпил така. Не ти е в капацитета. Но е факт. Истина, както това, че Земята е кръгла.

Не знам какъв съм за теб. Не съм нито добър, нито лош. Нито християнин, нито конфуцианец. Нито една от тези комбинации. Ами странна птица, както толкова било забелязвано отстрани. Ами странна, така се оказа. Ама толкова странна, че даже не знаете от къде ви е дошло. И защо е така.
Сигурно ви е страх от мен. От това, което не разбирате. От това, което не можете да си обясните. От това, което е над вас. Всичко, което е повече от някого, предизвиква желание за омраза и унищожение. И завист в дъното на душата, която даже сами не знаете, че е там, защото тя е част от вас.

Не, че мисля така. Не, че искам да е така. Но така се получава. Някои неща са така подредени и устроени, че това е истината. Някой има нещо повече от теб. Някой може повече от теб. И точно защото може повече от теб, можа, когато ти беше трудно, да ти стори добро. Може... Ама ти не можеш.

Не можеш да го измериш, не можеш да го вкараш в собствените си кухи рамки от фалшиви ценности. Не можеш да го опишеш със собствения си ограничен език и собствените си правописни грешки. И наистина - как можеш да опишеш лъча светлина, без сам ти да си светлина?! Как можеш да прозреш в едно сърце, без сам ти да имаш такова?! Как можеш да вникнеш в понятието чест или достойнство, когато ти сам нямаш такива?! Не можеш. Знам. И точно затова не те и мразя. Толкова си можеш, това ти е капацитета. Не си виновен ти. Така се е получило.

В природата нищо не се губи, само сменя своя притежател. Както няма ненаказано добро, няма и ненаказано зло. Приготви се. Готов ли си? Имаш ли още очи, с които да видиш това, което те очаква? О, какво ли? Ами... не знам, всъщност. Не ме питай мен. Не зависи от мен. Не мога да ти кажа, дори и да искам. Когато се случи, ще разбереш. Ще разбера и аз - чак тогава. Може и да е съразмерно. Може и да е с лихвите. Не знам как се случва. Не ми се е случвало, за щастие. Не че е имало защо. Но ти ще разбереш. Така става накрая. И не бих искал да съм на твое място. И странното знаеш ли кое е? - че сигурно и тогава ще искам да ти помогна. И сигурно ще го направя. А ти... ти и това няма да разбереш и може би ще се страхуваш още повече. Ти и това няма да очакваш и ще се чудиш какво става. Но... така става. Който каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи.

Орелът не лови мухи. И аз няма с теб да се занимавам. Да, мухите могат да влязат в окото на орела и да му попречат за мъничко. Но това не ги прави орли, а няма и да ги направи.

Бих искал и да ти пожелая нещо хубаво на финала. Но и да ти пожелая, няма да те спася. Само това, че те предупредих, може би не е малко. Не знам. Много неща не знам. Доста повече от теб, всъщност. Колкото повече знам, толкова повече разбирам, колко малко знам. И това е парадокс, който ти е труден. Както каза един човек - разликата е към... два вагона книги. Може. А може и в сърцето да е. Или и двете. Не знам.


Посветено на един варварин.
26.01.2009.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Писма
публикувана на: 2009-01-26
прочитания: 666
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход