StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,995
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,585
   Точки: 2,643,402
   Съобщения: 147,477
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,768

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Как се пише…

Безконечна съм, когато летя във въздишката ти. Намирам се в петолинието на усмивката, която спускаш по тих дъждовен облак. Намирам се там, където китарите мълчат, а птиците пеят; и всичко изглежда основателно щастливо. Като избухнала буква „О”.
„О” като „Огън”; като „Огърлица”; като „Оранжев”; като „Оратория”; и някъде, преди и след тях,  „Обичам!” казва всичко.
Рисувай ме като клонка, като ручей, като обратната страна на луната, като всичко невидимо, което е видяно с очите ти! 
Бедра и устни. Спрях сезоните за теб. Усуках паралелите. Издухах меридианите. Няма затвори.
Времето циркулира извън кръглото на Земята; единствено, за да съхрани между страниците си бледата ми ръка, докоснала твоята.
Мастилото изкашляно от перото ми, гори; защото лежиш на хартията невъзмутимо гол, изяждащ разстоянието между стон и докосване с редовете. Там си искрено щастлив. Влажен. Прегръщащ. Нежен.
Възбуждаш въображението ми! Дишам! Дишам тялото Ти! Кося въздишките ти с мигли!
Красивото няма как да се скрие между четирите ни очи!


 
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Писма
публикувана на: 2018-05-20
прочитания: 224
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход