StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,065
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,432
   Точки: 2,649,236
   Съобщения: 152,601
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Изгревите на корабните пълнолуния


В края на всички светове, стоя и те чакам. Разбивам времето на невъзможни парчета и също толкова невъзможно карам корабите на оцелелите пълнолуния да раздвижват облаците. Движейки се напред, разлюлели островърхите си шапки, целуваме носовете на забравата, които помнят единствено нас и полудели кокосови орехи стрелят по телата ни. Отвръщаме им с гърдите си - нека се целят по каменните ни тела - живи, само където ръцете си сплитаме. Светът е в нозете ни, разделен на кухини и отвори, заравяме обикновеното на деня в плесенясалите им дупки и шепнем думите, с които можем да се продължим; оцелели след всеки самотен остров, на който животът дава награда на смелите, прескачаме векове. И ако някога корабът се разбие и изхвърли телата ни, заедно с топка тъжни, оплетени водорасли, пак ръцете ми ще те търсят и докато не те намерят, наричай ме Соледад*, тичаща в тунелите на мислите ти, спасявам историята за Обич, като воин дал свещен обет за вярност към Очите и Огъня ти…


 


Soledad  (исп.) - самота

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Писма
публикувана на: 2019-09-03
прочитания: 80
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход