Преди година се запознах с поредното момче. Тогава нещата с Ванчи (или моя съпруг) не ни вървяха и затова си позволявах да излизам с други момчета, макар и дискретно. Виждала съм се с милион момчета, но никой не ми е грабвал вниманието така. Бягах от това момче. Не му отговарях, обаче той все ме търсеше. Започнах да се заглеждам по снимките му и в един момент му позволих да ми разказва за себе си и да го опознавам. Дойде Декември, когато с Ванчи пуснахме молба за развода и вече нищо не ми пречеше да се виждам с другите свободно. Тогава аз се видях с това момче. Хареса ми... Хареса ми начина му на докосване... Начина му на държание с мен... Начина му на целуване... Всичко ми хареса. Започнах да се отдръпвам, защото знаех за него много малко... Почти нищо, но той е моят идеал за мъж. И така до вчера (08.03.2011)... Вчера бе \"прекрасния ден\" за мен... Все повтаряше, че иска да се разведа и да сме заедно... Обааачеее... Гледахме се по камерата вчера... Бях си пуснала телевизия и си слушах музика... Можете ли да познаете какво виждам по Телевизията???? Ами дааа... Виждам него по телевизията. Точно така! Тогава го попитах кой е всъщност и той каза, че е започнал да пее песни и да снима клипове, а аз знам, че той е военен и с нетърпение го чакам да си дойде в БГ, за да съм заедно с него. ... Побърках се. За миг всичко отиде на едното си място. Вече не е онова момче, което аз познавам като МОЯ РАМБО, а вече е една телевизионна звезда... Казвам телевизионна звезда, защото преди да разбера, че той изпълнява песента, аз я слушах по радиото. Пяла съм на тази песен, играла съм на нея... И от толкова време я знам, но само по радиото. Не съм гледала клипа. Едва ли ще бъде с мен... Въпреки нощите, в които сме били заедно... Въпреки мечтите, които сме имали и въпреки думите, които ми повтаря, че иска да е с мен завинаги. И сега, когато му казах, че съм го видяла по телевизията, той каза, че не го интересува и това, което сме говорили, продължава да е истина. Това се случи вчера... А аз май съм влюбена вече, защото го сънувам... Не спирам да мисля за него...

Започнах от този ден да се отдръпвам от хората, да си седя вкъщи по цял ден. Да ви кажа ли какво става в последно време? От думите му... Започнах да строя дворец в себе си, в който дворец да скрия мечтите си... Да скрия себе си и него... Ама стана тъкмо обратното - вътре намерих сълзите ми, минути на болка и страх и сърцето ми тъжно... Толкова горда бях, че ще бъда с него - моят мъж мечта, идеал... А сега ще остана без сълзи да го моля за миг да се смили и да не спира да ме лъже, че ще бъда негова... Ще стоя в двореца сама и ще чакам да дойде, но едва ли... И ако дойде, сигурно ще е за малко... Не искам да намеря надеждите си разпилени...

Има ли път, който да извървя? Къде е той? Нека ми подаде ръка. Искам да знам как ден ще смени този мрак с мисълта за него и мен сега... Но няма как да знам дали е знак или съдба... Няма как, ако той сам не ми каже.

Последното, което ще кажа... Знам, че ставам досадна, но сигурно и вие сте го изпитвали... За мен той е мъжът идеал... По какъв начин успя - не знам, но ми вдъхна надежда, че мъжът, който съм си мечтала да срещна, го има. Когато го познавах като Рамбо, мислех, че наистина може и да стане чудо и да съм с него... Но вчера, когато се запознах с този от телевизията (да не казвам името) - едва ли ще стане. Той ме познава не от скоро... Знае, че съм си напълно обикновено момиче и не знам какво търси, но аз мога да дам само любов, разбиране и това, което по принцип би трябвало една жена да дава на мъжа до нея. Ако това търси и наистина ме харесва - не би трябвало да ме е страх да рискувам... Обаче... Осъзнах, че доста хора го познават и със сигурност има по-красиви момичета...

Сега е ред да се обърна към теб, Рамбо... Моля те за едно единствено нещо... Кажи ми какво да сторя... Да мечтая ли? Да си те избия ли от главата? Ако наистина няма надежда за нас - по-добре бъди добър (какъвто си винаги) и ми кажи да се откажа, защото наистина започнах да те чувствам по-близък. Кажи, че всичко е до тук и да продължим да си пишем, но аз да започна да мисля за теб по друг начин. Кажи и ако искаш да си с мен и да опиташ да бъдеш с едно обикновено момиче... Но не го говори само защото ме желаеш по начина, по който повечето мъже харесват момичетата... Въпреки, че аз не мисля, че е възможно. Доказал си до някаква степен, че не искаш просто това от мен.