StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,140
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,634
   Точки: 2,662,511
   Съобщения: 155,967
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,794

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

"Ходене на Добротата по мъките"

В часа на пълнолетие ти пиша

 Ти, мило мое прекрасно момиче, днес прекрачваш един невидим вододел, една тайнствена граница вътре в теб самата. Сега, в еуфорията на празника всичко изглежда необичайно - вълнуващо, енергийно-вулканично, опияняващо искрено; пъстро от фойерверките на куп шарени илюзии, маскарадно издокарани като истини. Днес всичко е особено, динамично, огнено, приповдигнато и ...изглежда постижимо!

Цялата си огън, красота и настроение; иде ти да прегърнеш и разцелуваш света! И в същото време, сълзите надничат от крайчеца на очите, само миг и ще рукнат - светли, искрени, спонтанни...

Днес е Денят на твоя Празник!

Нека ти е честит този светъл, необикновен ден -Денят на Светите братя Кирил и Методий, когато в теб се извършва тайнство! Съзряваш! Не само по документи. Наистина, реално! Промяната ще усетиш по-късно, когато осъзнаеш огромната тежест на СВОБОДАТА!

Свободата да си отговорна за всичко, всеки миг, пред себе си и пред другите. Свободата да вземаш важни, понякога съдбоносни решения и да си готова да отговаряш и приемеш докрай последствията.

Свободата да бъдеш себе си или да превърнеш своя живот в безкраен театър на маските.

Свободата да обичаш Истината с цялата самоотверженост на душата си, да я следваш и защитаваш - последователно, страстно, с аргументи и факти - цял живот и докрай!

Свободата да слизаш в сърцето си все по-дълбоко и по-дълбоко, за да го опознаеш и усетиш, доколкото може да се опознае и усети изцяло една неизследвана пещера с тънката свещица на Вярата в собственото АЗ!

Обичай СВОБОДАТА си, скъпа Сълзице! И знай - тя няма и не може да има цена на дребно!

Свободата е велико благо, висша форма на проявление и съществувание на Човешкия Дух! Затова не бива да се прекрачва през тъничката разделна черта, отвъд която Свободата се превръща в Слободия.

Коварната прилика е съсипала много красиви мечти и планове за велики дела. Искрено и дълбоко вярвам, че ти ще се научиш да ги различаваш, за да можеш да пътуваш към себе си, а не да се сблъскваш с образа си в огледалото. Защото оттам те гледа обратният ти, неистинен образ.

Скъпа, сладка моя, Сълзице, колкото и „мъдри „ съвети да ти давам, те няма да имат стойност, ако не звъннат у теб, като вятър, събудил трептенето на твоята душа-струна. Само лично изживяното, изстраданото, осмисленото; сътвореното в болка и радост остава у нас, натрупва се и ни прави по-зрели и мъдри, по-богати и емоционално-извисени.

Ти умееш да чувстваш. Време е съзнателно да започнеш да възпитаваш чувствата си.

Ще се научиш постепенно да се самонаблюдаваш и самоанализираш, да се самооценяш и критикуваш, да си даваш кураж и поздравяваш за своите победи.

Ще осъзнаваш, че ставаш все по-взискателна към себе си, а оттам - и към другите. Ще ти става интересно да знаеш повече за тайнствата на собствената ти психика. Понякога ще се изненадваш, друг път ще се ядосваш, дори ще има случаи, когато сама ще се възхищаваш на себе си. Дребни неща ще те препъват най-силно, големите, понеже се виждат отдалече, по-лесно ще преодоляваш или заобикаляш.

Внимавай с детайлите!

Има милиони случаи, в които нищожното унищожавя великото, защото е било подценявано. Един миг разсеяност се плаща с тежки данъци. Много е трудно да приемеш собствената си вина тогава. Да я изстрадаш и надмогнеш - с болка, с достойнство и кураж.

Ех, Сълзиче, май пак се разбъбрих? Или просто разговарям с теб така, защото не намерихме до днес време да си поговорим за тези неща - на дълго и на широко, като приятелки. Но, мила моя, вярвам че ще намираме време за разговори. Защото сме свързани по необикновен начин.

Бих искала да ти кажа безброй неща, за които дълго съм мислила и все не е  останало време да ги споделя. Надявам се, че и ти имаш какво да ми кажеш и казваш, че ще искаш и ще имаш необходимост да ме търсиш за душеприказчик!

Сълзичка, страшно много те обичаме всички, цялото семейство - знаеш го, нали? Това не е обаче оная спокойна, уверена и естествена обич между  родители и деца, между братя и сестри. Има още нещо, което извира от теб самата и прави тази обич и привързаност лесноразбираема, ако знаеш тайния код.

Ти, свидна моя, винаги си респектирала, стъписвала и изненадвала всички, с които общуваш - независимо от начина, мястото и времето. Макар да съм ти майка, аз много пъти съм усещала колко необичайно голяма, зряла и мъдра си за годините си. Това  и ме е радвало, и ме е сепвало и обърквало. Представи си как се чувстват другите, които не те познават достатъчно. Извинявай - това „достатъчно" е безкрайно неточно и звучи глупаво. Никой не може да твърди, че познава някого изцяло, докрай, че може да предвиди всяка негова мисъл и жест, всяка постъпка...Ние сами себе си не съумяваме да опознаем цял живот. Но и не се отказваме да го правим съзнателно.

Скъпа Сълзице, днес ти отиваш на своя първи незабравим бал! Абитуриентският!

Искам да ти пожелая от името на всички - тази бална нощ да остане незабравима за теб и твоите приятели! Винаги да си я спомняте със светло и искрено вълнение! Бъди цялата изтъкана от музика и емоция, от радост; носена от невидимите криле на милион надежди за по-добра и по-светла перспектива! Защото у теб има заложена от преди да се родиш - ВИСОТА!

Разказвала съм ти къде и как посяхме коренчето на душата ти, Сълзиче.

Ти си първото дете на нашата голяма, необяснимо-странна, мъчително емоционална любов с баща ти. Искахме те, копнеехме за теб, мечтаехме те и принасяхме духовни дарове за теб още преди да те има изобщо. Ти, детето, бе тъничката Божия нишка от Светлина, която очаквахме да ни спои завинаги.

И така стана.

Мислехме и съобразявахме хиляди детайли, за да не премине над твоя живот и сянка на съмнение и неприязън, че имаш вина за събития  и факти от нашия живот. Вина, че заради теб сме „разрушили"  едно семейство. Вина, която дори неизказана никога, би заседнала като горчивина в душата на кака ти Милена и би накърнила чувствата й към теб, а и към мен....

Сега знаеш - такава вина няма и никой не може да ни я вмени, защото ти дойде в живота ни през парадния вход, по червения килим, застлан с цветя и безизказна обич!

Ти си много СПЕЦИАЛНА, Сълзице! Не само като душевност и физика, като - ДУХ!

 Има едно обстоятелство, което незабележимо определя висшите сфери на мисълта и чувствата ти.

Преди 20 години, през август 1985г., от Люти дол с татко ти тръгнахме към високия връх над езерото. Изкачвахме се полека през ливадите и гората, часове наред вървяхме и си говорехме - за природата и нейното неповторимо великолепие, за красотата на любовта и човешките взаимоотношения, за песента на птиците и чистотата на бездънната синева над нас...

Когато стигнахме върха - гледката беше неописуемо пленителна и величествена. Потръпвахме от мисълта, че тук, толкова близо до небето, на точката, където то целува челото на планината, стоим само ние двамата в голямото очакване на Чудото!

Там, скъпа моя, под един огромен шипков храст, по който вече се опитваха да червенеят първите плодове, татко ти си свали якето, седнахме на него прегърнати и запяхме  оная вълшебна песен - „Хубава си, моя горо". Гласовете ни ехтяха - беше неповторимо усещане да „виждаш" как трелите на песента се носят из долищата и отново се връщат повторени от ехото - многогласи и тръпнещи!

После видях как синьото в очите на баща ти се сля със синевата на небето... Огънят от шипковите плодове ме запали и там, на върха, под тънкото було на облаците, в които сякаш плувахме, двамата с татко ти изживяхме може би най-красивите любовни мигове в живота си - необичайно силни и вълнуващи.

Така горе, на най-високия връх край твоето любимо село Люти дол беше зачената ти - нашата първа рожба: ярка, особена, силна, различна. На върха, Сълзице, за да си ВРЪХ!

Отпреди да те посеем в телата си, ние ти избрахме ниво за Духа! Връх и Небе има в теб: реалност и мечта. Да си здраво стъпила на земята, но да имаш необята на небето! С една ръка, с един размах на крилете да докоснеш и достигаш Божественото обиталище.

Мила, скъпа моя, ти си съдбовно дете! Ти си дар Божи, ти си нашата Победа, нашата Мисия! Наша тревога и болка, непрестанна грижа и страх. Наше наказание, понякога.

Господи, Сълзице, как да намеря думи, за да ти кажа: ТИ СИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СПЕЦИАЛНА!

Не се раждат такива, като теб, всеки ден!

Ти си Слънцето, което огря душите ни след десетилетия мрак и студ. След равнодушие и сивота,  грейна усмивката ти и звънна твоето гласче-звънче! После ръчичката започна да рисува с порива на Добротата чудните картини, от които,  чрез теб разбрахме как е сътворен света!

Позволи ми, свидна моя, да ти подаря нещо, което „със пари не се купува". Приеми тези стихове от бедната си майка в знак на най-искрена, дълбока и неунищожима любов към теб!

Мое дете, мое светло и слънчево момиче, мое кладенче с най-чистата и лековита вода - сълзите на честното ти, искрящо от щедра доброта сърце, нямам злато и сребро да ти дам за бала... Ти и без накити си прекрасна! Имаш най-красивия накит - твоята работливост, талант и добра душа! Нямам пари да ти дам сега - парите се печелят и губят еднакво трудно, но и лесно.

Приеми тези, откъснати от душата ми думи, като словесен маргарит и ситни рубета, от които сама ще си нанижеш огърлица от спомени. Дано - невидима, като копринения конец под перличките да ме усещаш - топлинка, която ще е с теб през всичките сезони на живота ти, дъще! Благодаря ти за щастието, да бъда твоя майка!

Благодаря ти, обична моя, че те имам!

Благодаря ти, че си толкова истинска!

Вярвам, че само който не те е видял и чул, не се е докоснал до твоето невероятно излъчване, само той не би могъл да каже:

„Тя е чудесна! Прекрасна е! Тя е невероятна!"

НА СЪЛЗИЦА С ЛЮБОВ

Ех, Сълзице - сълза от сърцето!

Моя гордост и болка, и рана;

живо огънче - в тъмното светиш

и лекуваш с докосване само.

Свидна моя, наивна и... много

неразумна лудетино, дъще,

струпваш всички възможни тревоги

и подпалваш душите ни вкъщи.

Лош съветник Гневът е, Сълзице:

по-опасен и от славослова

на „приятелски" подли езици!

Не мисли, че си вече готова

и узряла - смирено да можеш,

без водачи духовни, сред мрака,

търпеливо, в магарешка кожа,

своя принц в звезден миг да дочакаш!

Не изпивай в три глътки морето -

имай мяра в горчивата сладост!

И не вярвай на нищо, което

наранява душата ти с радост!

Ех, Сълзице - сълза от сърцето,

моя болчице сладка и рана!

Осемнайсетгодишна си вече,

но за мене дете ще останеш:

днес - намръщено, утре - щастливо;

все по пътища алчно да скита...

Обикаляй света, не унивай!

Прицели се високо и... литвай!

Имаш МИСИЯ - следвай я, дъще:

СВЕТЛИНА и ДОБРО да РАЗДАВАШ!

А пък аз, пред иконите вкъщи,

Бог ще моля - с любов да те пази!

04.07.2004г.,София


Из книгата „Ходене на Добротата по мъките"


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Писма
публикувана на: 2011-07-20
прочитания: 445
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход