StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,620
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,688
   Точки: 2,663,955
   Съобщения: 170,563
   Лексикони: 4,505
   Снимки: 10,713

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Едно непоискано писмо

Теорията на струните е един от най-провокативните съвременни опити да се намери тъй наречената "theory of everything", която да обедини досега откритите физични закони в един модел, способен да обясни всички познати на човечеството закономерности  - от микросвета на частиците до формирането на звезди, галактики и черни дупки.

Простата идея на теорията на струните е, че основните и най-малки градивни частици представляват вибрации – струни – с микроскопични размери, които трептят със специфични резонансни честоти. В зависимост от вибрациите си, също като един музикален метроном, струните образуват различни частици – всъщност всички частици, които познаваме в елементарната физика. По този начин, теорията обединява всичко, тъй като обяснява произхода на цялата материя.

"Уловката" на теорията на струните е, че нейната математика не работи в свят, който има само три измерения. Нито 4, нито 5 измерения. Уравненията излизат, само ако се приеме, че вселената има 10 измерения. Звучи като измислена фантастика, но това е една от най-изследваните научно физични теории в модерния свят. Нещо повече, струнната теория дава отговор на въпрос, който тормози физиците от десетилетия, а именно защо някои физични закономерности (масата на гравитона, обема на тъмна енергия), без които вселената изобщо не би съществувала, имат точно определени количествени стойности. Или по-точно, струните доказват, че числата, които позволяват съществуването на организирана материя са именно такива, защото те се определят от начина, по който струните, градивните частици на материята, вибрират. А вибрациите на струните се определят от геометрията на измеренията, в които струните съществуват.

И нещата стават още по-шантави – тези 10 измерения съществуват на микрониво и се преплитат, което означава, че ние няма как да видим какво се случва в другите 7 измерения, където струните, които изграждат материята вибрират с различни честоти и оформят различна реалност. Това неизбежно води учените до фундаменталната идея за мултивселена –струните могат да вибрират по безброй различни начини, съответно да оформят безброй различни реалности, които съществуват в преплитащите се измерения, които няма как да видим. С последователни изчисления, теоретични физици показват, че ако тази теория е вярна, съществуват безброй различни комбинации на материята под безброй различни форми, а оттам и безрой вселени, в които всеки възможен изход от събития всъщност се случва!

И преди да е станало твърде сложно...

Аз няма как да знам дали това е вярно. А щом Нобелови лауреати спорят, значи никой всъщност не знае. Но ми се иска да е вярно. Ако наистина има безброй вселени, то съществуват безумно много вариации от светове. А съответно и много вселени, в които земята съществува, на нея са се появили живи същества, които след милиони години са еволюирали и са станали човеци. Има много светове, в които аз и ти съществуваме. И навярно са поне милиони световете, в които изобщо никога не сме се срещали. Също толкова са тези, в които случайността ни е преплитала пътищата без да остави някаква трайна следа. И навярно фунията на вероятностите стеснява прогресивно световете, в които двамата сме деляли общи мигове. Но ми се иска да си играя с идеята, че някъде там съществува една реалност, в която всички прекрасни неща, които сме изживели са се случили паралелно. Иска ми се този свят да  е малко по-не сбъркан от нашия. Свят, в който хората не сме толкова несъвършени. В който не маргинализираме красотата на една човешка връзка и оценяваме рядкостта и уникалността й. Където не сме алчни за повече и сме по-възприемчиви за чуждата гледна точка. Много ми се иска в тоя свят да сме се срещнали в един по-удобен и за двамата момент. И връзката ни, наред с цялото си очарование на младежката си наивност и незрялост, беше прераснала в един осъзнат и красив съюз, достоен за потенциала си. Където, наред с всички прекрасни неща, които сме си дали, сме се лишили от поне половината от грешките и причинените разочарования. Иска ми се там да съществува една моя по-добра версия, която е способна да различи истински важните неща в живота, да ги съхранява и да се бори за тях тогава, когато има смисъл. Там, където красотата не е временна и не се изплъзва като пясък между пръстите на времето. Свят, в който не съм станал сляп за безкрайното очарование, което винаги съм намирал в погледа ти. И ти не беше спряла да вярваш, че има смисъл да ми даваш цялата преданост, на която си способна. Свят, в който нямаше да се къпя ежедневно в сълзи при спомена за величествеността на любовта ни. И за безпощадната и закономерна лековерност, с която я пропиляхме.

И макар несъзнателно да заключих цялата болка в чекмеджетата на паметта ми, тя неминуемо започна да чупи ключалките и да нахлува в сънищата ми, карайки ме да търся упование в илюзорни полети на мисълта.

Tова е едно непоискано писмо.

Нашата цивилизация е съизмерима със зрънце пясък в дюните на вечността, чиято преходност се носи във вятъра на времето. А аз съм една пренебрежима случайност, приседнала за миг върху това зрънце пясък. И животът ми ще мине с цялата си безсмислена неусетност, караща ме да се будя, облян в студена пот в топлите летни вечери. Но, какво да кажем за вселената вътре в нас?

Всред цялата си очарователна безсмисленост, животът ни черпи смисъл в два случая, които имат макро и микро измерения: 1) мимолетните мигове на съзерцaние, когато осъзнаваме удивителността и многоцветното разнообразие на съществуването, от което имаме честта да сме част и което ни прави горди, че сме живи; 2) в изключително редките мигове, когато душата ни се докосва с нечия друга и успяваме да съзерцаваме взаимно. Да сплитаме пръсти и, забравили времето, да търсим смисъла, знаейки че ще се провалим. Да пълним понятието за взаимност със съдържание. Да посрещаме изгрева на любовта и да изпращаме мълчаливо залеза й. А това е истинската магия. Пленяваща и ужасяваща. И не са нужни уравнения и теории, за да го докажат.  И си струва всичките сълзи на света. На този и на всички други светове, които съществуват. Или не съществуват.

 

Радвам се, че те има. А причините да те има в сърцето ми не са 101, а са поне толкова, колкото са вселените.

 

20.08.2018

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Писма
публикувана на: 2020-01-21
прочитания: 66
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход