Тази нощ е от онези, в който хем очите ти натежават, хем като се опиташ да заспиш нахлуват спомени и не можеш да се отървеш от тях. Не страдам от безсъние, страдам от онази думичка, която поетите така обичат да описват-ЛЮБОВ! Казват, че хората пишели само, когато били тъжни, щастието не се нуждаело от думи. Да но, аз съм толкова емоционална, че чак и непоносимо емоционална на моменти, когато съм тъжна няма как да не се разбере от околните, обратното също. Смешно е, почти дипломиран психолог да стой и да мрънка, но...Разбрах едно, по-лесно е да даваш съвети, отколкото да контролираш себе си, най-трудната битка е тази, в която се опитваш да надвиеш самия себе си. Преди време някой ме питата от какво имам нужда, какво ми липсва...отговорих: БЕЗОТГОВОРНОСТ! Загледаме, зачуди се-защо пък точно от безотговорност? Ами защо, защото твърде много се съобразявам и притеснявам за всяко нещо. В графика ми има 6 деца, заради които трябва да стана твърде рано, нямам право да се успивам, това какво ще бъде тяхното бъдеще утре, зависи от моята работа с тях днес. Забравих да споделя, че по някакво стечение на обстоятелствата станах специален педагог и по някаква по-голяма случайност работя като такъв. Обичам работата си, обичам и децата си, с които се срещам всеки ден.Но искам малко безотговорност, ей така, искам да отида на автогарата, да хвана първия автобус, който е пред очите ми и да тръгна за някъде, да „забравя„ лаптопа си вкъщи, да натисна червената слушалка на телефона си, да затворя очи и да поема към нещо ново  и непознато. Най-вече да остана сама със себе си, искам да вървя по някакви улици, да не зная къде отивам, да не зная какво ще ям и дали изобщо ще ям, ето това искам и това разбирам под безотговорност. След като обясних на моя познат какво точно разбирам под безотговорност, още повече втренчи очи в мен, но не беше нужно да ме разбира, а и на мен не ми се обясняваше отново. Искам просто да получа моята доза безотговорност, нищо друго. Но реалността сега е друга, утре сутрин ще си имам моите деца, първи час с Митето, вторият с Криси....О, не! Как можах да забравя, трябваше да се обадя на майката на Зико, той пък се казва Азис, но държи да се обръщам към него със Зико, всеки си има някакви изисквания, нищо утре сутрин ще позвъня. Дългът ме зове, сега е време да съм отговорна, но все пак тайно, всеки ден си мечтая за моята безотговорност...Май трябва да се опитам сега да заспя, че 6 деца не се никак малко, а и нямам право да се успивам.