Толкова е странно! Усещам някаква болка, а не знам от къде дойде... Усмивката от лицето ми изпадна... Така е трудно да се живее... Не може да се издържа. Всичко било от главата!
Защо да пиша писма до теб всеки ден? Имаш ли сърце? Не може ли то да ти каже всичко? Не обичаш така, както е любовта. Ако ме обичаше истински, когато ме погледнеше в очите, щеше да разбереш какво тая в себе си, дълбоко в себе си.
Водя се жива, но само на думи. В действителност съм мъртва. Какво от това, че сърцето ми бие? Бие, за да не буди подозрение от другите. Това го правиш ти. Да, правилно ме чу - точно ти. Не е необходимо да ме удряш, за да ме заболи. Дори не знам защо си лягаш до мен като не живея!?! Ми... Няма живот! И искрица надежда не остана в мен, че може нещо да се промени.
Толкова бавно ми минава времето, че една минута е все едно година. Бях сигурна, че теб съм търсила през всичките тези години от моя жалък и нищожен живот. Бях сигурна, че винаги теб съм обичала. Като се сетя за това - въздух не ми достига, кръвното ми се вдига, свят ми се върти... Вече започвам сериозно да се замислям върху тези неща, които не съм и смятала, че могат да се мислят от човек на моето положение. Можеш ли да си отговориш на въпроса: \"Искаш ли ме?\". Вече подозирам погледа ти дори. Депресираш ме. Ще се взривя. Преди броени дни не беше така. Аз да не съм без очи? Не се опитвай да ме убеждаваш в противното. Тогава, когато кажеше една дума, се възбуждах. А когато ме докосваше - любовен удар получавах. С очите си ме събличаше. Сега нито при мен, нито при теб е същото. И всичко тръгна от теб, а сме в \"медения месец\" уж.
Е, лека нощ! Дано да успееш да заспиш спокойно, защото аз няма да мога и няма да разбереш, защото не искаш. Ти си... такъв, какъвто не съм очаквала, че ще станеш. Сериозно ти казвам. Няма никакъв майтап. Ама грам желание нямам вече да общувам с теб. Прави, каквото сметнеш за добре. Така или иначе ти по този начин живееш. Няма да съм част от този измислен живот. Пълен провал!
Не разбра ли как живея? Не разбра ли какъв искам да си, за да бъда щастлива? Не разбра ли какво мисля в дадена ситуация? Отвратително лош си! Нощта вече не мирише с такова ухание, както преди. Винаги се стараех да бъда добра, да бъда мечтаната съпруга, но този път не мога. Доброто от мен си отива!