Какво е чувството, което чувствам? Самота...Тъга....Болка... Какво е? Нахлуват хиляди въпроси в ума ми, но отговор така и не намирам, лутам се между ада и рая, усещам, че все още дишам, но сякаш не съществувам и всичко това заради нея, заради нея-ЛЮБОВТА. Защо след като заключих сърцето си и си обещах никога повече да не се влюбвам, позволих да стигна до тук, защо? А може би така е трябвало, може би това е поредното изпитание през, което трябва да мина? Зная, че съм силна, зная, че ще се изправя някой ден отново на крака, зная, че един ден ще ми е все едно за сега и за чувствата, които са в мен, но сега просто не мога да махна с ръка и да кажа майната му, въпреки, че много ми се иска да го направя, но нямам сили. Паля поредната цигара, дори не зная коя по ред ми е за днес, отдавна спрях да ги броя, заблуждавам се, че ме успокояват и така цигара след цигара животът си минава, младостта ми също. Не ми остава нищо друго освен да се надявам, че след всеки залез идва изгревът, дано  и при мен да е така след мъката да дойде радостта.