Така искам да закупя билет към мечтите ми. Бих ли могла да ги изпусна? Мога, но не искам. Всичко там е толкова хубаво. Отгледай се в очите ми и кажи - какво виждаш? Какво си мисля според теб?
Стига! ще ти кажа направо. Ти си моето ново начало. Може да не си мъжът за мен, но сърцето диктува... Не спира да повтаря: \"Рискувай да бъдеш с него!\". Обаче се питам аз: \"Право ли е?\"?
Колко време ще мине в мислене и чудене дали ти си моята нова любов? Не искам хазартни игри!
Вече доказах, че те харесвам, а първата ни среща още не е дошла. Какво се случи? Как събуди това отдавна погребано чувство дълбоко в мен?
Дали не си поредната глупост, родена от моите мечти? Бях така разочарована от мъжете... Имах моменти, в които не съм спала заради тях... А ти с какво си по - различен, че ти вярвам?
Обичах мъже истински и мъже в кавички. Моля те, кажи ми, че ти не си от втория вид. Влюбя ли се в теб - това ще е последната ми глупава постъпка. Не ме предавай!
Би ли ми отговорил на въпроса дали мъжете пречат на живота ми или ми помагат? Досещам се и сама. Опитвам се да си повтарям, че сама се справям и ще продължа, обаче уви... Не става!
Аз сама... Сама в един град... И няма край. Край няма. Животът ми тук се повтаря и това няма край. И както се пее в една песен: \"От боклук на боклук... С боклук до боклук...\".
Реших да се махна от тук. Ще напусна този гаден град. Ще срещна новия свят. Тръгнах без цел, без план, без път... Оставих бележка за сбогом: \"Вижда се, че не съм в нас, но къде съм - и аз не знам...\". А сълзите не спират да текат... И заедно с това се засмях, защото знам, че връщане назад няма.
Изритах болката навън от себе си. Представям си новия сладък живот като в сън все едно... С моите смесени чувства - хем обичам, хем мразя.. Разминах се с любовта, но Бог е добър и Той ми помогна да започна новия си живот. Да пристигна в нов непознат град. Сега Бог нека ми помогне да срещна добрия мъж. Дано Той не е поредния мръсник, който да не спира да лъже. Не искам да бъде лош като герой във филм...
Е, това е моето бягство в съня. А дали ще бъде реално?