Писма-завещания за трите ми деца и двете внучки – с цялата обич на майчиното сърце!

МИЛЕНА - ВЯРА

Мила моя нежна и крехка, а толкова силна духом и мъдра, Миленка - честит празник на Поезията и Музиката, дъще! Да ти даде Господ – дълъг, щедър на успехи и пъстри изживявания житейски път; само добри люде да срещаш по него! Нека да ти е блага всяка хапка, споделена със свидни на сърцето роднини и приятели! Колкото и да е трудно - давай кураж и с вяра води за ръка дечицата си към по-светли дни!

Припомням ти съветите на твоите мъдри баби - Нанка и Станка ; знам, че ги чуваш с душата си: на три неща се до земи покланяй - на изворите, хляба и децата!
Покланям ти се дъще, че ни продължи във Времето с прекрасни внучки, че умееш да отчупваш от хляба на душата си - за всекиго, всеки ден с мярката на Любовта; да пазиш чисти изворите на обич към Род, Родина, Човещина и Справедливост; че с търпение учиш децата - коленичили да пият светлината на тези святи извори!
Позволи ми да ти даря водата от изворчето на майчината си любов - единственото нещо, от което колкото повече гребваш, толкова повече  ще избликва!

СЪЛЗИЦА – НАДЕЖДА

Скъпа Сълзице, сълза от сърцето ми откъсната, в цвете на Любовта поникнала - Честит Празник на Музиката и Поезията, дъще! В тебе те се сплитат в любовен възел и раждат невероятните изящни образи на чудните ти картини и неподражаемата виртуозност на фантастичните ти бижута. Бъди ми живо и здраво, мило мое свободолюбиво славейче!

Следвай вътрешния глас на Разума и търси с Душата си своя Път в мрака! Пази Светлината на пламъчето й от злобни ветрища! Ти много стръмнини изкачи сама досега, в безброй трапища ожули коленете си – без хленч и вайкания, винаги си се изправяла като пружинка.  Не са се свършили още препятствията. Помъдряваш, узряваш като целебна ябълка, мила дъще – ароматна и сладка, примамлива. Зная, че се учиш да се пазиш от алчни, грабливи ръце…Но Душата ми – безсънната, продължава да бди – от Ламята да те оварди! И все още търся думите, с които да ти кажа колко много те обичам, ценя като творец и се възхищавам от храбростта ти – винаги да започваш отново - с хъс, упоритост и несломима Надежда!Не просто се изправяш, но помагаш и на други, изпаднали в беда, пазейки Достойнството им!

Знай - не е измислена още мярка за моята майчина обич: тя е единственото нещо, което мога да ти давам безкрайно и няма да има свършване!

ГЕРГИН – ЛЮБОВ

Мое мило Момче, сине мой, Радост, изгряла последна в сърцето ми – толкова пъстра и ярка! Късен дар от Съдбата – опора да бъдеш и спасително въже от Светлина, когато тревоги и болки ръфат безпощадно сърцето ми…В сините ти лъчисти очи е сбрано всичкото любопитство – да опознаеш и пребродиш Вселената! В теб е заложена невероятна енергия да търсиш и откриваш, да градиш и пресътворяваш нови светове – реални и фантазни, винаги изненадващи, грабващи с широтата и мащабността си, с финеса на детайлите.

Никога не спирай да търсиш Истината! Себе си опознавай:  побеждавай Егото,   опиянен от постигнатото и без отчаяние тръгвай отново към по-висок връх, дори когато си мислиш, че вече не можеш да направиш и една крачка повече! Не казвай никога: „Не мога!” и „Не знам!” – търси отговорите на всички въпроси с разум и чувство. Знай, че всеки връх е Съвършенство и за да приближиш и постигнеш висотата му, трябва да изминеш стъпка по стъпка целия път! Вярвай в себе си! И помни – ключът на Успеха е в сърцето ти! Следвай го с интуиция – щедро си надарен с нейните предимства. Имаш невероятна харизма, необикновена воля и хъс за работа, предстоят ти големи постижения!

Майчиното сърце – знае! Майчиното сърце – обича и пази! Майчиното сърце никога не се отказва да раздава светлината и силата си. Майчиното ми сърце винаги ще е с тебе, сине – винаги и навсякъде във Времето и пространството!

ВИКТОРИЯ И НИКОЛ - БЪДЕЩЕ          

Скъпи мои внучки, листенца от голямото и клонато Родословно дърво,

Търся най-точните и нежни думи, за да ви кажа колко много ви обичам! Колко съм щастлива, че мога да ви държа в обятията си, да ви милвам и се наслаждавам на най-красивата музика – вашите звъннали от радост гласчета! Да ви виждам как растете и ставате все по-хубави и умни, все по-търсещи и можещи; все по-напористи да докажете на Света, че сте тук, че ви има, че сте част от неговото очарование, красота и надежда за Бъдеще! Мъчно ми е, че съм тъй далече от вас, че не мога непрекъснато да усещам топлината на ръцете ви и ви дарявам своята бабина обич! Дано съм успяла да посея в душите ви стремеж към стойностните неща – усет за Красотата, съзнание за гражданско и човешко Достойнство, гордост, че сте родени БЪЛГАРКИ – по кръв, Вяра и Дух!

Учете се от грешките си – те са цената за всеки успех! Не се предавайте – в трудностите, човек разбира и опознава най-добре себе си! Подготвяйте се за уроците на Живота с търпелива настойчивост и самовзискателност, за да ви носи удовлетворение всяка шестица! Изработвайте и шлифовайте силен характер – без него нищо не може да се постигне! Сигурна съм, че душите ви ще разберат и приемат тези думи, както нивата – семето за бъдещия хляб!

Обичайте се, дръжте се една за друга, както правят мама, леля и вуйчо! И помнете: Семейството е най-голямата и свидна територия на душите ви, най-здравата опора!

ЗАВЕЩАНИЕ - МЪДРОСТ

Мили мои дечица и внучки,

Пет лъча светлина в душата ми, пет повода за радост, тревоги и болки; пет надежди за победа над Времето! Вие сте моето юмруче – стискам го все още, държа ви с тъничките копринени кончета на обичта си! Тук сте – в България, не сте се разпиляли по света – благодаря ви, деца! Заедно преживяхме много тревоги и изпитания; извървяхме и вървим по дългия, трънлив и стръмен път към Доброто! Завистници и недоброжелатели не веднъж се опитаха да ни разпръснат, да ни отклонят в различни посоки из кръстопътищата на Живота. Но ние винаги - и в най-страшните моменти сплитахме ръце, прегръщахме се – сърце до сърцето и търсехме опора във всеопрощаващата сила на ЛЮБОВТА и  ДОБРОТАТА! Прегръщайте душите си когато ви е трудно, помагайте си, когато ви е тежко; споделяйте радостите и успехите си, за да се умножават и растат!

Ние с баща ви се оказахме големи щастливци: сътворихме с ЛЮБОВ, обични деца! Учихме ви на Обич и Добро – и вие така учете децата си, внуците – също!

Много думи изприказвах пак – дано не съм ви дотегнала! Но нали ме познавате – колкото и да говоря все ми се струва, че най-важното съм изпуснала, неточно съм изрекла, неразбрана е приказката ми…Простете на майчиното сърце! Всичко е само от обич и милост! Зная и вярвам – душите ви ще чуят и разберат смисъла на тези слова; ще го направят своя Истина! Времето е пред вас и вие сте в него – мъдър е Левски, помнете тази негова мисъл! И нека всичко, което правите в Живота носи печата на Достойнство и Чест! Дано са дълги и щастливи житейските ви пътища, щедри на достижения и радости! Дано стъпките ви следват единствено верният Път от Светлина в Безкрая!

Изтъкахме с баща ви своя КИЛИМ-ЛЮБОВ! Родихме ви и отгледахме на него, разказвайки приказката за Добротата. Татко ви без време просия на небето…Сама съм днес и нямам друго богатство, мили мои, освен този КИЛИМ-ЛЮБОВ!Завещавам ви го с радост – пазете го! Сбирайте се на него прегърнати - сърце до сърце и пейте нашата песен за агнето, Рогуша и овчаря, дето забравил Доброто, от сърце сторено! И не правете като него – прощавайте си и си подарявайте Обич: тя с пари не се купува, но е единственото нещо на Света, за което си струва да се живее!

И когато си ида от света – не плачете: погледнете към небето, както някога гледахме звездното огнище в летните вечери. Там, високо, сред милиардите светлинки, една двойна звездица – нашите влюбени души с татко ви ще ви се усмихва и води, ще ви пази, дава надежди и кураж, ще бди над вас!

Деца мои: БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ С ЛЮБОВ!

08.01.2012г.