StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,745
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,341
   Точки: 2,646,151
   Съобщения: 154,604
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

4.07

Непрегърнато е тялото ми от ръцете ти... 
 
А толкова желая да усетя пак твоята топлина... И дъхът ти ухаещ на нежност. Защо не го правиш, какво те спира? Защо те е страх да ме докоснеш? 
 
Обещахме си да не говорим за любов, след онова бурно проникване както го нарече, а то дори не беше такова. Ти само ме докосна по онова горещо място... и спря. А беше толкова хубаво и опияняващо, че не преставам да мисля за този отминал, единствен момент, случил се между нас някога...Макар и незавършен докрай... 
 
Трудно ли е да ми кажеш, че и ти го искаш? Виждам го в очите ти, усещам го по кожата ти - желанието - извира от теб, но ти не смееш да го пуснеш...
 
А аз умирам... Искам с цялата си същност да ме докосват тези твои топли и силни ръце, после да се разлееш в мен и аз в теб...  
Ето това крещах на ум, когато беше до мен.  Крещях, но без глас... Сега спокоен ли си? Задоволи ли любопитството си?
 
Обещахме си да не говорим за любов... Обещахме си да не го повтаряме. Обещанията уж са затова - за да се спазват. Но докога ще издържим? Би ли издържал? А аз?  
Ще те чакам в стаята, в нашия хотел... Ще я познаеш. На вратата ще пише 4.07...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Писма
публикувана на: 2019-06-30
прочитания: 74
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход