Любовта за мен е като дишането - неизбежна е. Няма да се предам само, защото открих точния за мен човек в неточното време. Нека той да бъде моята тайна любов. Нека бъда вятъра без посока. Нека бъда една мечтателка, която си играе с всичко, та дори и с живота си. М, да! Моята тайна любов в тишината на болката. Вече е шестия ден без да се видим. От толкова чакане и небето пропада. Нищо чудно и самата вселена да е в заговор.
Сърце мое, ти най - добре знаеш каква е болката ми. Дневниче, и на теб ще ти кажа. Боли ме от това, че не мога да изкрещя името му. Ще бъде подозрително и трябва да се примиря, че ми остава само да мълча и в съня си да усещам неговия допир. Там мога на спокойствие да се отдам изцяло на него, потънала в целувките му, смеха му, топлината... А след това ще се събудя и плачейки в тишината, треперейки от липсата му, молейки се на Бог, преструвайки се, че съм добре... Не, не, не! Не смея да си помисля. В главата все ми се върти: \"Стига си се мамила, Бубка! Стига си се лъгала! Това вече отмина!\" Душата й отговаря: \"Даа... Все едно! Наистина... Спри да се страхуваш, защото той диша само заради теб.\"
Ох, отдавна чаках това да се случи. Всеки ден небето заедно с мен плаче. Тази светлина в тунела кога ще дойде? Сърце мое, не се лъжи!