StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,707
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,051
   Точки: 2,648,270
   Съобщения: 150,381
   Лексикони: 4,495
   Снимки: 10,796

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Семейна идилия

/плах опит за пиеса в едно действие/

            Всичко се случва в една тиха вечер в спалнята. Чува се нежна релаксираща музика. През прозореца се вижда луната. Мъж лежи в леглото и чете вестник. Вратата се отваря леко и в стаята влиза жена по нощница, плътно закопчана догоре. Изгася лампата и леко на пръсти като котка се промъква. Отмята завивките, ляга и придърпва одеалото плътно до брадичката си.
            Той: Уф! Не видя ли, че чета?
(пали нервно нощната лампа)
            Тя:
(възмутено) Ти все четеш!
            Той:
(оставя вестника) Искаш ли приказка?
            Тя: Глупости! Ти и приказка? И откога можеш да разказваш?
(обръща му гръб) Що не измислиш нещо друго?
            Той:
(почесва се по главата, завърта се към нея и се опитва да я гали) Миличка! Знаеш ли откога те желая?... Не издържам вече!
            Тя:
(раздразнено) Ама, че си  досадник!
            Той: (недоумяващо) Защо? Та аз имам нужда от теб!
           
Тя: (мърмори под носа си) Имал нужда той от мен… Аз нямам ли? Сега се сетил! То неговото на нищо не прилича… (след кратко мълчание вече на глас) Боли ме глава и ми се спи ужасно…
            Той:
(прави нов опит да я докосне, но тя блъска ръката му) Ех, и ти! Така ми се искаше да те нагушкам, да те нацелувам, да се слеем в едно… После, ако си намеря друга, да не ми чукаш сол на главата?… И каква е тая никаква нощница? Нали ти купих прозрачна? По секси е!
           
Тя: (рязко се обръща по гръб) Животно! И ще ме заплашва той! Не се види, че без мен нищо не струва, ами седнал да ми се перчи… Твоята нощница ме прави дебела…
            Той: Ама, мила моя, недей така сега!... Не съм искал да те обидя… Просто желаех да се любим, а ти ми уби мерака… Вече се отдалечаваме един от друг… Ти да не би да си имаш някого?
            Тя:
(възмутена) Глупости! Та то от работа във фирмата, пазаруване, пране, готвене и грижите по децата, кога  да остане време?
            Той: То, и аз – нали знаеш - по заседания и командировки ходя… Все пак колкото мога  - помагам. Нали хвърлям боклука?... Пари нося… Водя и децата с колата…
            Тя:
(нервно го прекъсва) Помагал той! Нищо не помага! Всичкото все на мене пада. Прост директор! Хората с хиляди живеят на месец, а ние все се стискаме…
            Той:
(вече ядосан) Стига!... Неблагодарница! Седнала в 23,30 часа да се заяжда, а разправяше, че й се спи…
            Тя: 23,30? Че кога стана? Остави ме на мира!… А, така!
(намества се удобно, хваща дистанционното и пуска телевизора, който се намира на тоалетната масичка) Време е за повторението на любимия ми сериал!
            Той:
(пуфти и се завива през глава)           

            Завеса!


02.11.2013, Рая Вид


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Пиеси
публикувана на: 2013-12-02
прочитания: 498
точки: 27 (виж далите точки)
коментари: 15 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход