ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
( Аула в Плиска )
ШАМАНЪТ: Кхане, баща ти отпътува към своята
последна обител, някъде на Юг, в ромейските земи!
КХАН КОРМЕШ: Да, знам! Слава на делата му,
които отекнаха по земите християнски
и нехристиянски!
ШАМАНЪТ: А твоите дела какви ще бъдат, ювиги?
Подсказва ли ти Тангра какво да предприемеш?
Война ли ще е или мир с ромеите?
КХАН КОРМЕШ: Засега ще бъде мир, с когото ида е,
но ще бъдем нащрек! Трябва винаги
да сме готови срещу всяка нова заплаха!
Със славяните сме в добри отношения,
със северите също! Византия, мисля,
за известно време няма да ни досажда!
Аварите не биха тръгнали да ни нападат,
иначе биха отслабили тила си,
а там са франките! Хазарската заплаха
също е далече! Засега ще бъде мир!
ШАМАНЪТ: Нека бъде мир! Това ще ни даде време
да заздравим още повече нашите сили и един ден
пак да ударим нашите врагове ромеи
и да присъединим към нас и останалите
славянски племена!
КХАН КОРМЕШ: И това ще стане! Търпение!
ШАМАНЪТ: Аз вярвам България ще бъде огромна
и непобедима! До нова среща, ювиги кхане!
( излиза )
КХАН КОРМЕШ: (сам ) Мир ми е нужен сега, мир!
Дай ми този мир Тангра колкото се може
по – дълго за да се сплоти по– здраво
младата българска държава на тази земя!
Дори повече да се вкорени в нея нашата
народност и вяра за да не може никой наш враг
да ни изгони от тук или унищожи!
( излиза )
ВТОРА СЦЕНА
( Скалите на Мадара )
БАЯН: ( на скелето вае, Мадарският конник е до
половината) Малко наляво... така...
ВИНЕХ: ( влиза) Добре напредваш значи!
С дни не мога да те видя! Щом ти не идваш
към селото, аз идвам при скалите!
БАЯН: Добре дошъл, друже! Как я караш?
ВИНЕХ: Не се оплаквам! И аз майсторя това онова,
ама не забравям своите близки хора!
Донесъл съм ти малко сушено месо, кумис, хляб
и някои други неща!
БАЯН: ( слиза от скелето) Благодаря ти, друже!
( прегръщат се ) Не съм забравил никого!
ВИНЕХ: Може и да не си, но работата те поглъща!
Къде спиш! В пещерата! От пещерата на скелето,
от скелето в пещерата!
БАЯН: Това е съдбовно дело, Винех!
То ще надживее всички ни, да знаеш!
ВИНЕХ : Дано, дано! А, някой идва насам, това не е ли...
БАЯН: Кхан Тервел!
КХАН ТЕРВЕЛ: ( влиза с придружител, Баян и Винех се
покланят ) Охооо, добра работа! Ще бъде
със сигурност и още по – величествено!
БАЯН: Добре дошъл, Велики кхане!
КХАН ТЕРВЕЛ: Вече не съм кхан, а най – обикновен
човек от народа, който ще отдаде последните
си дни на своята вяра!
ВИНЕХ: За нас винаги ще бъдеш Великият кхан Тервел!
Твоите победи ни дадоха безкрайна вяра
и надежда за бъдещето ни!
БАЯН: Ювиги, на тези скали ще запечатам
нашите победи и българите ще се гордеят
и ще почитат делата на своите деди!
КХАН ТЕРВЕЛ: По Божията воля, Да живее България!
ВСИЧКИ: Да живее България!
КХАН ТЕРВЕЛ: Каквото можах, сторих! Сега е ваш ред,
млади българи! И нека Бог бъде с вас!
БАЯН: Ще бъде с нас, ювиги, ще бъде!
Ще запазим постигнатото и ще го увеличим,
обещаваме!
КХАН ТЕРВЕЛ: ( поглеждайки към Мадарския конник)
Всичко най – добро... Сбогом!
БАЯН И ВИНЕХ: Сбогом, Велики кхане!
( Кхан Тервел излиза
с придружителя си )
БАЯН: Такива хора никога не умират!
ВИНЕХ: Никога!
БАЯН: Между другото да те питам! Как й беше името,
на онази мома? Чернокосата...
ВИНЕХ: Слушай, не ти трябва името й, нито хубостта й,
ще ти донесе нещастие!
БАЯН: А защо не щастие! Как е името й?
ВИНЕХ: Добре, ще ти го кажа, но след това повече
не ме питай за нея! Казва се Тара и е от рода Вокил
и боилът Телец ще я иска за сина си,
онзи кекавия! Ти също си и хвърлил око,
само дето си един каменоделец и трябва
да си наясно с някои неща в живота!
Те са горе, а ти си малко по - надолу!
Набий си го в главата, друже! До нова среща!
( излиза )
БАЯН: До нова среща!
( качва се на скелето и продължава да вае)
( завеса)
ТРЕТА СЦЕНА
( Аула в Плиска)
ШАМАНЪТ: Капища ни трябват, ювиги!
Каменоделци не достигат! Капището тук
е до половината! Каменоделецът Баян
се е вкопчил в скалите на Мадара и вае конник!
И защо изобщо тези скали трябва да бъдат
наричани мадарски!? Нима тези скали
са свещени за на нас и нима приличат на онези
от далечната прародина на дедите ни?
Великият Тервел каза на Баян да вае каквото иска,
само когато няма други важни задължения!
КХАН КОРМЕШ: Щом народа нарече скалите Мадарски,
нека бъдат Мадарски! Ти видя ли какво
е направил Баян досега?
ШАМАНЪТ: Не съм! Имам важни дела за вършене!
КХАН КОРМЕШ: Като порене на кучета ли?
ШАМАНЪТ: Не богохулствай, ювиги!
КХАН КОРМЕШ: Прощавай!
ШАМАНЪТ: А ти ходи ли там, на скалите?
КХАН КОРМЕШ: Не съм още, но чух от очевидци,
че щяло да бъде нещо, което не е било досега!
ШАМАНЪТ: “ Каквото не е било досега“ !
Капища са нужни, ювиги! В тях е вярата ни,
в тях е богът ни! Там трябва да бъдат душите ни!
Стига скали и пущинаци! Земя завинаги е нужна,
земя плодородна, земя с реки и зелени поля,
и гъсти зелени гори!
КХАН КОРМЕШ: Капището в Плиска ще бъде довършено!
Ще наредя Баян да се върне
към същинските си задължения
ШАМАНЪТ: Така е най– правилно!
Разумът трябва да надделее над своеволието!
( излиза)
КХАН КОРМЕШ: Токту!
( влиза Токту)
ТОКТУ: Да, господарю!
КХАН КОРМЕШ: Приготви коня ми!
Отиваме на Мадарските скали!
ТОКТУ: Слушам, господарю!
( Токту излиза, след него и кхана)
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
( Скалите на Мадара, Мадарският конник
е почти готов,все още ги няма кучето,
лъвът и др. )
БАЯН: (на скелето, към конника)
Ти ще бъдеш непобедим! ( поглежда в далечината)
Ооо, самият кхан Кормеш идва насам!
( слиза от скелето)
КХАН КОРМЕШ: ( влиза с Токту) Привет, майсторе!
Не бих казал, че си само каменоделец,
а и ваятел български на славната ни памет!
Хвала на ръцете ти, ваятелю!
БАЯН: ( покланяйки се) Добре дошъл, ювиги кхане!
Старая се да бъда полезен!
КХАН КОРМЕШ: Разбирам усилията ти и ценя труда ти!
Дойдох и видях! Това е наистина полезно,
но трябва да знаеш, че имаш и други задължения!
Откакто съм водач на българския народ
нашият върховен шаман не престава да ми напомня,
че са нужни капища и че не достигат
майстори каменоделци! Ела и довърши
капището в Плиска, а след това се върни
и се отдай изцяло на скалния конник!
Обещавам, че ще го довършиш на спокойствие!
И когато е готов ще бъдеш възнаграден!
БАЯН: Благодаря, ювиги! Ще довърша капището,
ще извая и конника докрай! Слава на Тангра!
Не искам дарове за конника, защото това е моя дар
за българите и идните ни поколения да помнят,
и да знаят, и да се гордеят, и да защитават
постигнатото от бащите и дедите им!
КХАН КОРМЕШ:Така да бъде!
БАЯН: Имам една молба, ювиги! Докато ме няма,
нека някой да наглежда и да пази конника!
Да не би някой да се покатери
и да оскверни труда ми!
КХАН КОРМЕШ: Ще поставя пазачи! Не бой се!
Ела в Плиска, а после се върни тук!
Това е! Казах!
БАЯН: Ще бъде волята ти, ювиги! ( Кхана и Токту излизат)
Капище, та капище! ( поглежда към конника)
Какво остава още? Знакът на Тангра
върху гърдите на коня, победеният лъв,
вярното куче, орелът дух. Може да се добавят
и надписи за славните ни победи и те ще бъдат
на гръцки май. Като си нямаме наши.
На българина било в мир или война му дай
да размахва меч, да борави с лък, да хвърля копие,
да язди кон, но нали така оцеляваме.
Времената са трудни. А сега да се приготвя!
Чака ме път.
(излиза)