МАДАРСКИЯ КОННИК
( 720- 722 )
Действащи лица :
БАЯН – майстор каменоделец
ВИНЕХ – майстор на сбруи
КХАН ТЕРВЕЛ – прабългарски владетел
КХАН КОРМЕШ – прабългарски владетел
ШАМАНЪТ – жрец на бог Тангра
ТЕЛЕЦ – прабългарски боил
ДВАМА МЪЖЕ – наемници на Телец
ЧУЖДЕНЕЦ – наемен убиец , аварин
Лечител , боили , войници ,византийски пратеници и др .
“ ...Каквото ти давах всяка година,
ще ти дам, понеже ми помогна...
всяка година ще ти даваме и при
вожда императорът изпрати( ? ) ...
и помоли вождът Крумесис... “
Из “ Надписите около
Мадарския конник “
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
( Мадарските скали )
БАЯН: Гледай, ето там горе! Това място си избрах!
ВИНЕХ: И как мислиш да стоиш там? Ще летиш ли?
БАЯН: Ще направя скеле! Наоколо е пълно с дървета!
ВИНЕХ: Защо не се спуснеш с въже от върха на скалите?
Или да направиш стълба отдолу нагоре?
БАЯН: Не, не! Със скеле е най – добре! По – стабилно е!
Краката ми ще стъпят здраво и ръцете ми
ще бъдат изцяло свободни!
ВИНЕХ: Та значи тъй! Конник, а?
БАЯН: Конник, конник! Нали сме българи!
На коне се раждаме, на коне живеем,
на коне умираме!
ВИНЕХ: Да, така е! Кога ли най – сетне ще спрем някъде?
Все сме на път! И накъдето и да погледнеш
само врагове, и съюзниците ни
са коренно различни от нас!
БАЯН: Мисля, че на тази земя!
Кхан Аспарух ювиги го каза: “ Земя завинаги “ !
ВИНЕХ: Тук доколкото разбрах никой не се е задържал
много, много! Имало е траки, ромеи, готи...
и поогледай се! Какво виждаш, а?
Славяни, славяни, славяни,
с които щем не щем сме в съюз! Ами ако един ден
се обединят срещу нас?
БАЯН: Ние сме корав народ!
Духът ни е много по – силен
отколкото можеш да си представиш!
Надвивали сме кого ли не! Ти също се поогледай!
Кой не е ял пердах от нас?
ВИНЕХ: Вярно е! И кога мислиш да започнеш това твое
голямо начинание? Утре ли, вдругиден ли?
Ще ти трябват помощници и храна,
а те не падат даром от небето!
БАЯН: Тези скали са свещенни!
От най - старо време е така! Ще говоря с шамана,
ще говоря с кхана ювиги Тервел!
В името на Тангра ще започна и ще свърша това,
което е сега само в ума ми!
Утре отивам в аула, в Плиска!
ВИНЕХ: Да се прибираме!
( излизат )
ВТОРА СЦЕНА
( Аула в Плиска )
КХАН ТЕРВЕЛ: България ще бъде! Бог бди над нас!
Съюзниците ни уважават!
Враговете ни са сразени!
ШАМАНЪТ: Сега ромеите ни плащат данък,
“ благодарни са “ за помощта ни срещу арабите,
но утре желанието им за мъст
ще се възобнови с пълна сила!
Ние отнехме от тях тази хубава и плодородна земя!
Ние ги разбихме при Онгъла!
Случилото се с Юстиниян Безносия
ще бъде неизменен пример за нас!
Ти му помогна да си върне императорската титла,
даде ни областта Загоре, даде ти титлата кесар
и не мина много време и наруши мира,
и тръгна срещу нас с целта да ни прогони
и унищожи! Това велики кхане няма да спре
и при следващите императори!
Или те ще ни затрият, или ние тях!
КХАН ТЕРВЕЛ: Едни народи не затриват други!
По скоро един народ сам би се затрил!
И ние бяхме тръгнали по този път.
Бихме били и много по - силни
в една огромна България, но желанието за власт
надделя у чичовците ми, а може би
и в самия мой баща! Колко Българии има днес?
ШАМАНЪТ: Ювиги, благодарение на Аспарух ни има,
благодарение на кхана нямаме главоболие
с хазарите! Самият той падна в битка
с тази напаст, мир на праха му!
КХАН ТЕРВЕЛ: Слава на Аспарух кхан!
( влиза войник )
ВОЙНИКЪТ: Ювиги, каменоделецът Баян
е дошъл да го приемеш! Имал прозба!
КХАН ТЕРВЕЛ: Сега не може!
Да дойде утре следобяд!
( войникът излиза )
ШАМАНЪТ: Винаги съм ти го казвал и пак
ще ти го напомня! На срещите ти със славянските князе
бъди внимателен! Бъди еднакво горд
и уважителен към тях!
Трябва да си помагаме!
И ние го знаем, и те го знаят!
КХАН ТЕРВЕЛ: Споменаваш само славяните,
а северите? Та те охраняват най - важните проходи!
ШАМАНЪТ: И с тях, и с тях, но славяните
са толкова много!
КХАН ТЕРВЕЛ: И ние бяхме много и единни!
Да вървим при славяните! Очакват ни!
( излизат )
ТРЕТА СЦЕНА
( Шатрата на Винех )
БАЯН: ( на входа на шатрата)
Какво майсториш стари ми друже?
ВИНЕХ: Че майсторя нещо, майсторя!
Че съм ти другар другар съм ти, но не сме стари,
млади сме още! Влизай де!
БАЯН: Казвайки “ стари “ имах предвид “ верни “ !
ВИНЕХ: Знам! И аз ги ръся едни мъдрости!
Прие ли те кхана?
БАЯН: Днес, не! Казал за утре следобяд!
ВИНЕХ: Щом така е казал, така ще е!
Аз тука както винаги майсторя сбруи
и не какви да е, а български! Гледай, гледай!
( подава една сбруя на Баян )
БАЯН: Ненадминат си! Хвала!
Не познавам по - добър майстор на сбруи като теб!
ВИНЕХ: Та ти познаваш ли други майстори на сбруи?
Ха - ха – ха !
БАЯН: Ти си ми достатъчен! И аз да ти покажа,
нещо съм нахвърлил върху този пергамент!
ВИНЕХ: Дай да видя! Да! Конник следван от куче,
лъв, орел, други животни, знакът на Тангра...
Кой е конникът? Бог ли, кхан ли?
БАЯН: Българският дух!
ВИНЕХ: А защо българският дух,
поне аз така го виждам, пронизва с копие лъва?
БАЯН: Пронизва го! Например Лъв се нарича
сегашният ромейски император!
Нали някой трябва да бъде победен!
Тази символика с лъва ми допадна!
Хем ромеите победени, хем силният
природен звяр смирен!
ВИНЕХ: Добре, добре! Ти си знаеш!
Еее, съвсем се увлякох! Щях да забравя!
Омур ме покани у тях да пием кумис!
Така де, имал поръчки за мен!
Бързам, бързам! Ще се видим пак!
( двамата излизат )
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
( Аула в Плиска )
ЛЕЧИТЕЛ: С волята на Тангра, ювиги кханът
ще бъде в добро здраве!
КХАН ТЕРВЕЛ: Хм! Я направо ми кажи колко ми остава!
Силите ме напускат! Изглежда Тангра
вече си е набелязал някой друг!
ЛЕЧИТЕЛ: Но ювиги кхане ти си легенда!
Ромеи и франки пишат похвални слова за теб!
Орендата ти е непоклатима!
КХАН ТЕРВЕЛ: Изпълних дълга си! Това е! Свободен си!
( лечителят излиза, влиза войник )
ВОЙНИКЪТ: Ювиги, каменоделецът Баян е тук!
КХАН ТЕРВЕЛ: Нека влезе!
(войникът излиза, влиза Баян )
БАЯН: Поклон пред теб, Велики кхане!
КХАН ТЕРВЕЛ: Добре дошъл, Баяне!
Щом си тук намислил си нещо! Говори!
БАЯН: Ювиги сега е мир! Докато съм жив
едва ли ще мога да сторя това,
което съм намислил и го желая
с цялата си душа и сърце!
Избрал съм си един къс скала на Мадарските скали!
С твое позволение и помощ
ще извая конник в скалата,
символ на българския дух, на българската слава,
на българските победи! Ето и чертеж!
( подава пергамента на кхана )
КХАН ТЕРВЕЛ: В старите български традиции е!
Имаш позволението ми, щом е за българското!
БАЯН: Ювиги, имам нужда и от помощници,
поне за в началото и от храна ако може!
Трябва да направя скеле!
КХАН ТЕРВЕЛ: Добре, Баяне! Ще имаш нужното!
( връща пергамента на Баян )
БАЯН: Хвала на теб, ювиги! Благодаря ти!
КХАН ТЕРВЕЛ: Върви, върви!
( Баян излиза. Кханът сяда на трона,
стои замислен около минута и излиза )
ПЕТА СЦЕНА
( Капище )
ШАМАНЪТ: Кажи ми как е кхана! Зле ли е?
ЛЕЧИТЕЛ: Да! И ще започне да си личи!
А това не е добре за един кхан!
Народът ще започне да се съмнява в силата
на владетеля водач!
ШАМАНЪТ: Ще трябва да се оттегли навреме!
Ще трябва да посочи свой наследник!
Това е неизбежно! Самият Тервел знае това!
А Баян каменоделецът, братовчед ти,
какви ги е намислил пак?
ЛЕЧИТЕЛ: Ще вае конник в скалите на Мадара!
ШАМАНЪТ: Крепости да се градят е нужно сега
и капища също, а не конници в скалите!
ЛЕЧИТЕЛ: Това, което щял да направи щяло да бъде
най - свещенният и неповторим знак
за духа на българите!
ШАМАНЪТ: Ооо, правено е и преди в старите
български земи! Конници в скалите, нищо друго!
Шаманите са истинските пазители на българската вяра!
Слава на Тангра!
ЛЕЧИТЕЛ: Аз ще вървя! Имам болни за лекуване!
ШАМАНЪТ: Да, да!
ЛЕЧИТЕЛ: До нова среща! ( излиза )
ШАМАНЪТ: ( Сам ) Болен кхан.
И кой ще бъде следващият?
Кой ще бъде най - достойният?
Кой ще реши? Съвета на боилите
или самият кхан? Няма време.
ШЕСТТА СЦЕНА
( Скалите на Мадара, работници правят скеле )
ВИНЕХ: (влиза ) Започнал си работа!
Успя да убедиш кхана!
Как ги правиш тези работи?
БАЯН: Не ми се вярваше да се съгласи, но ето истина е!
Доколкото чух и разбрах шаманът
бил доста недоволен!
ВИНЕХ: И аз чух! Ти него не го гледай!
Кханът решава! И дошъл съм още да ти кажа значи...
ще се женя!
БАЯН: Охоо! И коя е тя?
ВИНЕХ: Дъщерята на Омур, Яна! Знаеш я, русокосата!
От втората жена на Омура, славянката!
БАЯН: Знам! Сещам се!
ВИНЕХ: Та значи, кумис след кумис,
от дума на дума и аз отдавна съм се подготвил,
че Яна ми е на сърце и реших, и каквото
стане да става, и я поисках за невеста,
и докато Омур така се позамисли дълбоко
ужасни тръпки ме побиха, но като каза “ съгласен “
сякаш цяла скала падна от душата ми
и ми стана едно такова хубаво и леко!
БАЯН: Щастливец си ти! Ще поиграем
на сватбата, друже! За твое здраве
и за здравето на невестата,
и много челяд да ви се народи!
ВИНЕХ: Ела ми на гости! Да пием по кумис, а!
Какво ще правиш още?
И през нощта ли ще правите скеле?
БАЯН: Не, разбира се! ( към работниците )
Хей, юнаци! Стига за днес! И утре е ден!
Прибирайте се!
( всички излизат )