лица: Разказвач - автора
Хор - семейството на Поета
Поет - един неоправдано нещастен
младеж
Любовта - незнайна девойка, съществуваща
само в мечтите на Поета
ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО И ЕДИНСТВЕНО
В стаята на поета
Разказвач:
- В легло самотен си лежи
и за съдбата си тъжи
неопитен в живота млад поет
с талант незнайно откъде взет.
Тъжи за туй приятели, че няма,
че беден е и сиромах.
Живота, сякаш е измама
и всичко хубаво е грях.
Тъжи несрещнал Любовта,
превърнал Нея във мечта.
И мисли мрачно го навяват
със скуката го сприятеляват.
Хор (към Поета):
-Какво си легнал да ревеш?
Ще дойде време и ще разбереш,
че млад си, още си зелен!
Ще дойде някога и твоя ден.
Виж как ти се присмиват
околните за този рев.
И правят опити да те разсмиват,
да ти направя малко кеф.
А ти - във себе си затворен
си глух за смя и глъч.
Не искаш към света да си отворен,
а чуваш само своя плач.
Любовта (към Поета):
-Как искаш мене да намериш
като незная аз за теб?
Как искаш изход да намериш
не търсейки го вътре в теб?
А то е просто, лесно, ясно -
излез навън и виж света.
Не всичко там е мрачно -
почувствай радостта и чуй смеха.
Във твойта клетка мен ме няма!
Навън ще трябва да ме търсиш!
Излез от там веднага
и лесно, знай, ще ме намериш!
Поета (към Любовта):
–Какво? Навън ли да изляза?
Без път да обикалям?
Да чудя се къде да вляза?
Да няма със кого да разговарям?
И как света при мене да приема?
С какво да го почерпя?
Нима ще му чета поема?
Или със скука ще го черпя?
Че то за всичко днес
пари се искат -
да идеш мъничко на денс,
момичетата да те искат!
Хор (към Поета):
–Защо са ти пари, глупако?
Я виж в бараката отсреща -
какво богатство има там?
Сух хляб и дребна леща...
Нима парите всичко са за теб?
Нима със тях любов ще купиш?
Ако е тъй - кради за кеф!
Ала ще спреш ли да се цупиш?
Поет (към Хор-а):
-Не е в това проблема!
Пари не трябват ми на мен!
Ще си напиша аз поема
и радостен ще бъда всеки ден.
И виждам! Че отсреща
в бараката под старите липи
дори със хляб и леща
от щастие и от любов кипи!
Хор (към Поета):
– Тогаз? Къде ти е проблема?
Написвай бързичко поема,
иди я публикувай
и после радостно ликувай!
Любовта (към Поета):
- Пък може, уж случайно,
да я намеря и я прочета.
Писмо да ти напиша тайно,
да сбъдна твоята мечта,
като ти уговоря среща
в гората, край потока румолящ
и със целувка най - гореща
да те обявя за мой съпруг любящ.
Поета и Любовта (хванати за ръце, излизат):
-Да действаме...
2003 г.