Говорят, говорят...Не спират...
Във влака една госпожа ми разказа всичко за синовете си
за приятелките им
за себе си
за кризата
за леля си...

А аз исках да чуя шума на вятъра в прозорците...

В автобуса един младеж съобщи на куп приятели
какъв идиот е
защото отива на рок-концерт в Каварна
а си е забравил билета в София

А аз исках да чуя шума на морето...

Автобусът беше претъпкан, но аз извадих късмет - свободно място на предната седалка. Явно никой не беше поискал да седне до един мургав събрат
но на мен не ми пука - всеки ден съм сред тях.

Виждам морето...
И дъжда - как приближава. Вече блъска в стъклата, тъмно е, а няма 4 следобед...
Дано превали!

Автобусът е пълен с млади хора, почти деца.
Господи, накъде съм тръгнала с моите 50 и отгоре!

(Къде съм тръгнала ли? Ами ей това ме поведе:
"Скъпи приятели,Книгата"СВОБОДНИ ПОЕТИ В blog.bg-ПОЕЗИЯТА-МОЯТ ЖИВОТ"излезе от печат,благодарение на ПЕЧАТНИЦА ТОМЕЛ-ко-ООД 
  Срещата е на 30 юни от 20 часа на Фара /малкото море/ на Шабла.
всички  участвали и съпричастни към проекта "СВОБОДНИ ПОЕТИ В blog.bg". да заповядат на«Бойното кръщение» на Книгата което ще се състои на нос Шабла нощта срещу JULY MORNING
за да посрещнем,заедно слънцето на 1 юли!
Нека всички автори и съблогъри, носещи в себе си Свободата и Светлината, да посрещнем заедно първите лъчи на Слънцето и осветим  Душите си с тази Книга
всеки ще може да я получи на 30.06.вечерта след 21часа и да се разпише като съавтор"
И аз, като съавтор, тръгнах...)

А автобусът едва изпъпля по стръмните улици на Балчик. Претъпкан е, нали ви казах!

Жита...
слънчогледи...
млада царевица...
жита...
слънчогледи...
Ивици от бабината шарена черга...

В Шабла е сухо, не е валяло отдавна.
Посреща ме Люба, веднага се разпознаваме. Едва сме се настанили край масата в дома и, който ми прилича по-скоро на картинна галерия, и звъни Качак. С него е и Кроти. Хайде обратно към центъра!
В заведението е уютно, бирата е студена, разговорът - съвсем непринуден. Сякаш се познаваме от години...

Изчакваме автобусите, но...други няма! Добре поне, че Адриана е дошла.

На фара срещаме и Злика с компания. Злика (Петър) е симпатично младо момче с чаровна усмивка. В книгата казва:"Обичам те, защото:" Продължението си прочетете сами, като си получите книгата!
Люба, Владо и Ади представят книгата пред гостите от Шабла и местната телевизия.
Но истинският празник е край огъня на морския бряг. Китара, песни, шеги, снимки, размяна на автографи...Риба и студена бира...
Цяла нощ - в очакване на изгрева!

Изгревът...
Вълшебство, за което не ми стигат думите...
Затова направих снимки - който иска, може да ги види в блога ми (mamas.blog.bg)

 За обратния път няма да ви разказвам. Едва ли е толкова интересно да се знае, че за някакви си десетина минути си изпуснах влака за Ямбол и висях в очакване на следващия цели 6 часа по пейките на Варненската гара...

Сега съм у дома и си мечтая за следващо пътуване, за следваща среща с приятели...