StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,686
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,599
   Точки: 2,653,549
   Съобщения: 155,095
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,683

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

В един ден на планина и море

В един ден на планина и море

Казват - щом силно желаеш нещо,т о обезателно се случва! След много перипетии в нашенски стил тръгваме със съвсем нов автобус. За къде ли? Да изкачим връх Св.Пророк Илия/Профитис Илиас/ в планината Боздаг/Фалакро/ в съседна Гърция. Да видим отстрани нашите планински върхове, където вече сме били. Групата ни е от 28 планинари, любители на природата от град Пловдив. Любители и на по-отколешните човешки взаимоотношения, като добронамереност, простичка обич и другарство. Много вехта дума нали?! От нея произлиза  и думата дружество... в случая туристическо. За съжаление и планинарството не е самотен остров - и то не остава незасегнато от язвите на съвремието. А ние правим поредния си опит за летене, далеч от словесни демагогии и кадрили. По стара традиция плисваме вода пред автобуса... и тръгваме в ранни зори. Почиваме на Юндола, оттам за Гоце Делчев. Подвластни на тръпката си спираме. Пред нас величав и бял  е Пирин! След Якоруда се движим успоредно на река Места, която ще ни отведе в Гърция. Потънала в зеленина, тя сякаш ни влачи по течението си, като ни зарежда със спокойствието и духа на македонския край. Правим почивка в Огняново - отсреща е кулата на връх Ореляк, а пред нас Ковачевица. Стари къщи с тикли, мирис на святост - часовете забързани отлитат. Кафе, сувенири... и много мигове и багри застиват на кадър... заедно с емблемата му –писателя Георги Данаилов и кучето му! Автобусът едва смогва да обърне. Тесните сокаци на Ковачевица сякаш говорят за желанието на жителите си да останат далеч от шумотевицата и суетата, да запазят духа и самобитността си. Отправяме се към Лещен. Отново мила идилия и съществуване извън времето. На центъра - кметство, а отпред куче - добродушно и мило, по-нататък църква и кафене. И атракция - къщата на Флингстоун!Отправяме се към Галерията на големия наш поет Борис Христов и художничката Дарина Христова. Галерията е малък храм на изкуството. Излъчването на двамата е сякаш  над средния ръст на нещата

, но наситено с много човечност и простота. Оттеглил се на върха на славата си, отказал постове и награди, Борис Христов е щастлив Човек. За него е достатъчна срещата на изгрева и изпращането на залеза... Потънали в дълбокото на душата си тръгваме в размисъл. Към Гоце Делчев, сгушен щастливо в полите на гордия Пирин! Настаняваме се в чиста, спретната туристическа спалня. Вечерта ни среща с българщината в механа” Ванита” - невероятно съчетание на битов стил, жива музика... и на още нещо, което помага да се чувстваш човек в собствената си страна. Скромна поръчка, поздравления от домакините за непознатите туристи от Пловдив... но ще дойдем пак нали? Вити хора и ръченици опасваха механата до късно през нощта. Сутринта след кафе или шкембе чорба, се отправяме към КПП Илинден, а оттам до планината Боздаг е близо/40км/. Автобусът стига до ски-центъра/1720м/. С малки ранички започваме да изкачваме върха Св. Пророк Илия/2232м/. Бездните покрай извивките на пътеката са страшни, сипеите – шеметни, но най-опасните места са обезопасени. Гледката от върха е величествена - опияняваме се от умиление и гордост, че всички върхове пред нас са български! Виждат сепланините Рила, Пирин, Славянка, връх Вейката, Ардин връх и мн.др. /общо25 на брой/. В далечината е о-в Тасос, планината Пангео, Чалдаг, а в низкото язовир Тесаврос. Тук времето бързо се променя-надвисват облаци и ние бързо се втурваме надолу-по жалони, а на някои участъци и обезопасени места. Пътят ни е край Снежната дупка, която наричаме - гърло на Ада! Снимайки се на ръба на земната паст, усещаме особено биополе, което привлича надолу. Страховито! По пътеки от красиви ситни цветя се насочваме към автобуса. Завалява отначало ситно, ситно, а накрая ни удря и градушка. След дъжда в приказната омара от изпарения, от тъмните облаци сякаш изплува яз. Тесаврос. Мисля си колко много дава изкачването на един връх - този неосъзнат стремеж на планинарите! Достигайки го - те достигат върха у себе си. Но поглеждайки „своя връх” от чужда позиция, разбираш до къде си стигнал ти самия! Сливайки се с природата откриваш колко малко е необходимо да си щастлив - само да си истински и да имаш до себе си... рамо. И да са повече миговете, които спират дъха. /както го казва Дж. Гармин/

Но пред нас е слънчева Гърция! По пътя от двете страни - малки параклиси, подредено и приветливо. Навсякъде обработена земя- всяко късче. Спираме за почивка и разглеждаме останките от селището Филипи, основано от богатите жители на о-в. Тасос, под покровителството на Филип Македонски. Било е град-държава със самостоятелно изсичани монети. Сред нас са трима младежи- природо и фото-любители. Като млади филизи са - значи за дървото на нашата гилдия има бъдеще!

След върха Св.Пророк Илия, пред очите ни блесва Бяло море с цялото си величие! Разглеждаме град Кавала -крепостта, аквадукта,с тария град и неговите паметници и новата архитектура на града.

 

Насочваме се към Керамоти. Възрастен грък, когото питаме за хотела ни съпровожда сърдечно до него. Малко хотелче, потънало в зеленината на зокуми и смокини - това е хотела на Караянис, в който се настаняваме. Жадни да усетим прегръдките на морето, форсираме плажа.

Отсреща е о-в Тасос, до където на всеки час  има ферибот. Със смрачаването младежта се впуска във фото-приключения.Тяхна страст е художествената фотография.А ние търсим таверна... но оставаме разочаровани! Тогава идва съжалението за нашата си, българска механа в Гоце Делчев... А как ни се искаше да усетим магията на сиртакито! По на една бира край морето, близо до тонколоната все пак подочуваме гръцки ритми, потънали в съзерцание... Нощната морска пътека тихо отмива планинско-морските ни впечатления. В утрото сме свежи в очакване на нови преживявания, а те са невероятни. Екопътека „Меандрите на Места” е изсечена като с длето в мрамора.Тя е една бяла и същевременно многоцветна приказка-от пищната си растителност. Река Места е под нас-ту е успоредна на пътя ни, ту извива, докато стигне завой от 180 градуса долу в лонгоза. Времето е слънчево, лениво-протяжно. Облаците се отразяват в реката, потънала в зеленина. Тунелът за електричката под нас напомня за наличието на цивилизация. Като в птичи свят от друго измерение... Водите на реката действат много освежаващо, след горещия пясък на малката плажна ивица. Това е Национален парк с всички условия за почивка. Пътят ни продължава към Александруполис /Дедеагач/ Част от туристите разглеждат града, а други за един час  правят загар и се радват на морските ласки. В Дидимотихо престоят е кратък. Разглеждаме катедралата-т.нар. Златна църква и правим лек маратон по централната улица. Пред нас е  България! Така за три дни съчетаваме планински туризъм с Беломорска дестинация. Разстоянието от 900 км, не изморява, а освежава и окрилява! Инициатор и водач в тези наши митарства, а също и добър екскурзовод е планинаря по рождение – Нико Топалов!                             

 

                                                     текст и снимки: Радка Атанасова

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Пътеписи
публикувана на: 2012-10-31
прочитания: 813
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход