StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,066
   Потребители: 12,400
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,515
   Точки: 2,657,483
   Съобщения: 156,821
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПЪТЕПИС ЗА ЛОЗЕНСКИЯ МАНАСТИР "СВ.СПАС" - 3-А ЧАСТ

Да се върна на нашата цел от съботната ни разходка - женски манастир "Св. Спас".

Искам да вметна една важна забележка - Спасовден или Възнесение Христово е празник. Той е наречен на Спасителя - синът Божий Иисус Христос. Храмовете или манастирите, носещи името "Св. Спас", всъщност са кръстени на Него, не на някой светец св. Спас. Много хора не знаят това, затова реших да поясня. На Спасов ден празнуват също всички хора, които нямат имен ден.

И така - Лозенски манастир "Св. Спас". Малко история. Ще се наложи да се поровя още малко в Интернет (дано да не изкочи още някоя интересна история от миналото, че ще трябва да пиша и 4-а, 5-а и т.н. части и накрая ще стане цял роман.... А кой ти има време в днешно време да чете дълги романи?!)

"Свети Спас" е основан вероятно през XI-XII век и е бил най-източният от манастирите, образуващи Софийската Мала Света Гора. Унищожен е при падането на крепостта Урвич при османското нашествие в края на XIV век. След това е възстановен през XVII век и дори има сведения,че в него е функционирала книжовна и калиграфска школа и училище през втората половина на века. За жалост манастирът е повторно сринат през XVIII век от турците, тъй като монасите му участвали в завери и въстания. През 1821 г. Лозенският манастир е издигнат отново върху старите си основи, като тогава е изградена и сегашната църква. Според преданията в манастира е отсядал Васил Левски. 

До 1900 г. манастирът е бил мъжки, но след това се преобразува в девически. Днес той е действащ женски манастир. 

Според Bulgariamonasteries.com в него пребивават 2 монахини, една послушница. Пише и за неговата 100 годишна игуменка - майка Доменика. Докато пиша това си давам ясната представа, че тази жена сигурно вече не е на този свят. Но разлиствайки безбрежната информация в Интернет, попадам на интересна случка, свързана с нея - била е втора братовчедка с Тодор Живков. Със знатния си роднина не общувала - нито когато бил пръв управник, нито след 1989-а година. 

"С Тодор не сме се виждали, тея беха горделиви, не искаше да ни вижда...."

И друг бивш президент на България е свързан с това място. Обичал да ходи там, да бере билки и див чесън... Жельо Желев. Навремето подарил стара военна джипка на манастира, която в последствие мистериозно изчезнала.

Продължавам да се ровя и прочитам, че майка Доменика е починала през 2007-а година. А към 2009-а година манастирът се стопанисва от игумения майка Агатия. 

Нова скоба - ето защо човек не трябва да вярва на всичко, което прочете в Интернет.... Много вода тече, и много неща се променят. А написаното остава. И като реши човек да се осведоми, ще прочете и доста неверни вече неща.... 

На самия вход на храма, отдясно, има красива, нова дървена пейка, на която има метална табелка, която гласи, че на това място е сядал да отмаря цар Борис III. В информация за друг един манастир, намиращ се съвсем наблизо - "Св. Св. Петър и Павел" пише, че царят често се разхождал на кон из околността и обичал да се отбива в храма за молитва. Отбелязвам си наум да отида някой път и до там.

Да се върна на "Св. Спас". От двете страни на вратите на храма има мраморни плочи. Отляво е изписан Символът на Вярата, а отдясно - 10-те Божи Заповеди. Много, много сериозни четива, които повечето хора, влизащи набързо да разгледат, небрежно отминават. А в тях са заложени основите и принципите за един по-добър живот. Ако ги спазваме, всичко ще ни се нарежда по един чудодеен начин и помощ ще получаваме от Невидимия свят. Но това е тема за съвсем отделен разговор...

Обърнах се към добрата стара Уикипедия, за да разкаже за възстановяването на манастира. По-долу цитирам (който не се интересува, смело може да прескочи няколко абзаца...):

През 1821 г. манастирът е възобновен отново върху старите си основи. Изградена е едноапсидна, еднокорабна манстирска църква „Свето Възнесение Господне“ с размери 7 на 14 м. За това и за следващите преустроявания на манастирската църква през 19 век научаваме от надписа над главната врата на храма:

Во славу Свети Троици создан бил тоя храм от старо нов 1821 лето, като дошел отец Игумен Кирияк монах, родом от Враца, отново го създал с настояние и иждивление свое в лето 1847. А сега 1868 развали свода и созда трите кубета и го изгради втори път на 1869 лето

Трите големи купола, които били изградени върху старата цилиндрична постройка от майстора Цвятко Тодоров от радомирското село Жабляно и стоят до днес непокътнати, са били нещо твърде необичайно за тогавашната сакрална архитектура по нашите земи.

От друг надпис по-долу се разбира, че през 1869 г. самоковският живописец Никола Иванов Образописов с помощниците си Христаки Захариев Зографски и Димитър Христов Дупничанина изографисват за втори път църквата и трите купола. Стенописите, които са запазени и до днес в относително добро състояние, привличат поклонници и посетители с богатата си цветова гама и художествено майсторство, което пък от своя страна прави манастира изключително ценен паметник на българската култура и изкуство. Друг интересен факт свързан със стенописите е, че никаде другаде в Софийско не са изобразени в един храм толкова много български светци и исторически личности. Наред с евангелските сцени Никола Образописов изрисува и образите на Светиите Кирил и Методий, Михаил Воин, епископ Марко, Иван Рилски, Евтимий Търновски, Онуфрий Габровски, Константин Софийски и на свързаните с живота на българите Св. Петка и Св. Неделя. Интерес представляват също така както изключително реалистичният ктиторски портрет на игумен Кирияк от 1868 г. така и иконата на Св. мъченик Йоан Владимир Дуклянски, сръбски княз, женен за дъщерята на цар Самуил, Косара, починал през 1016 г.

Да - за любителите на стенописите - има какво да се види. Макар, че много от тях не са в добро състояние. И действително тук има много български светци и исторически личности - не зная дали най-много, понеже не съм била на всички други такива манастири, но повече от доста...

Трите купола - куполите... Какво да кажа за тях. Витражните стъкла най-отгоре са с преобладаващо червени и зелени цветове. И падащите слънчеви лъчи окрасяват стените с частички от родния трибагреник (или поне 2 от 3-те цвята по него). Истинска красота!

В храмът, който съвсем не е внушителен по размери, цари тишина. И студ. Смразяващ при това. Тръпки те побиват.

Тук по време на краткия ни престой не видяхме нито една монахиня. Или по-точно се мерна една, но само за миг. Свещите са оставени на самообслужване. Всеки оставя пари и си ги взима сам. Има и икони - на същия принцип. 

Но това, което ме порази, бяха светите мощи. За вярващите е ясно, че най-голямото богатство на един храм, освен стенописите и иконите, са мощите на светци, които той притежава. Те са източник на някаква невидима за очите, но осезаема, изключително мощна сила и енергия. Затова всички храмове се опитват да се сдобият с колкото може повече такива. Наскоро бях в митрополитския храм "Св. Марина" в Пловдив, в който се оказа, че се пази костица от ръката на Св. великомъченица Марина. Светите мощи са изложени за поклонение на специален проскинитарий с чудотворния образ на Св. Марина (тази думичка е доста сложна - и аз самата не съм наясно какво точно означава - но на практика мощите са сложени в специален шкаф, държат се под стъкло и са повече от пазени....). 

Оказа се, че в "Св. Марина" се намират и мощи на един по-нов светец - св. Лука Войно-Ясенецки - светител, хирург и изповедник, живял през 20-и век и извършил не едно и две чудесни изцеления (за които и е канонизиран, т.е. обявен за светец). И понеже в храма нямат втори подобен шкаф, в който да ги изложат, си ги държат вътре. И ги изнасят само един път в седмицата....

Да се върна на "Св. Спас". Тук за първи път в живота си!!!! се докоснах до мощи!. Не зад стъкла, не пазени през девет планини в десета. Не мога да ви опиша какво вълнение изпитах. Опитах се да обясня на децата, които бяха с мен, какво вълшебство е това.

 

Разказът ми стана доста дълъг. По време на краткия си престой сигурно не успях да видя и една-десета от чудесата му. Моите приятели после ми разказваха, че отвън гледката била просто... зашеметяваща. Аз не стигнах до там. Защото се обърнах навътре - където очи не ти трябват.

Какво се е получило, не знам. Но прекият резултат беше, че седнах и разказах всичко това, което преживях през този необикновен за мен ден. В който имаше от всичко по малко - войни и мир, летци и лечители, сенки от миналото и напеви за силата на българския дух.

Писано с любов и преклонение!

Елиа


05.03.2017 г. 

София

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Пътеписи
публикувана на: 2017-03-07
прочитания: 290
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход