Беше много рано в неделя, когато на вратата се почука. Или поне той си мислеше така. Надяваше се да му се е присънило, но повторното чукане сякаш заби пирони в мозъка му, и той се изправи от леглото и тръгна да отвори.
- Кой е? – чу се от вътре.
Алисън се смръщи.
- Баба ти, отвори вратата.
Чу се изщракване и вратата се отвори.
- Какво искаш?
Присви очи срещу нея и закопча катарамата на колана си с мъчителна гримаса. Беше бос, а нагоре облечен в потник, който очертаваше... всичко. Алисън се сепна и за миг забрави за какво беше дошла.
- Няма ли да ме пуснеш? - попита.
Той издиша шумно и й кимна да влезе.
Седнаха на масата пред отворения прозорец, забулен от тъмносиня завеса, която се полюшваше от вятъра и пускаше светлина в стаята. Той изпъна ръка на масата и отпусна глава на нея.
- Да не те е огряло? – подкачи го тя, и той изръмжа и се опита да я фокусира.
- За какво си дошла?
Алисън тикна няколко листа хартия в отпуснатата му ръка без да каже нищо.
Той се изправи с нежелание и примигна няколко пъти.
- О, стига!
Върна й ги, и пак захлупи глава на масата, веригата се полюшна на врата му.
- Втори кръг от рали турнирът – зачете тя – включва... тези, които вече познаваш, плюс Лей Бинг, Джил Ричардс, Къртис Улф, Левис Дюран. Предвид новите състезатели състезанието ще се проведе...
Той отново се изправи на стола и отпусна глава назад, като тихо простена.
Алисън усети как погледът й се задържа на него, и й се прииска неудържимо да целуне ямката на шията му, направи усилие да се въздържи. Джейсън бавно се изправи и се спъна в захвърленото си яке на пода, отивайки към кухнята. Върна се и стовари на масата чаша с разтворима таблетка, която опръска наоколо при удара. Седна пак и затвори очи. Прехапа устни, чакайки таблетката да се разтвори, после я обърна и стисна очи.
- Колко е часа? – попита след малко и се опита да се извърне към часовникът на стената, но се отказа.
- Дванайсет и половина – сдържано каза тя.
Той изсумтя и примигна към влизащата от прозореца светлина. Погледна списъка в ръцете й и леко се смръщи.
- Къртис Улф ли каза?
- Да – потвърти Алисън. – Той е от регионалните, нали?
- Копелето... – измърмори Джейсън и тръсна глава, но съжали, и вдигна ръка да скрие очите си. – Мамка му!
- Познаваш ли го? – попита изненадано тя.
Той кимна и изпи останалото в чашата.
- Състезавах се с него в един от аматьорските турнири... Едно ще ти кажа, не му се мяркай пред очите. Няма да се замисли да те взриви.
- Сякаш ти би – отвърна тя, и той я изгледа накриво.
Примигна още веднъж и се смръщи, но явно повече на главоболието си, отколкото на новините, които Алисън му носеше.
- Какво се е случило с теб? – не се сдържа момичето.
Той се наведе и опипом намери нещо под масата.
- Това – каза, вдигайки почти празна бутилка от уиски.
Това я накара да се засмее, извърна глава, но не можа да го подтисне.
- Смешно ли ти е? Бих искал да те видя в същото състояние.
- Аз няма да ти отворя вратата – отвърна тя, все още усмихвайки се.
Той я изгледа отново със смесица от ярост и безсилие, стана и отиде да се облече. Върна се в обичайният си вид както го виждаше всеки ден на пистата – с кожено яке и този път тъмни слънчеви очила.
- Тръгвай – каза. – Искам да ти покажа нещо.
- Няма дасе кача в кола с теб в това ти състояние – отдръпна се Алисън.
- Ще се качиш – възрази той. – Това, на което ще те науча ще ти е за цял живот.
Тя го изгледа с недоверие, но той като че ли не забеляза.
Стигнаха до гараж в покрайнините на града, където тя не беше стъпвала преди.
- Какво правим...
- Шш..! – скара й се той, дръпна я рязко да залегне зад колата и се наклони да погледне зад нея. Явно слънчевите очила не му пречиха да вижда идеално. Сниши се и прибяга до спрялата на няколко метра от тях кола, даде й знак да го последва.
- В какви неприятности ме вкарваш, Джейсън? – прошепна Алисън и се наведе почти до земята.
- Виж – посочи номера на колата, и тя се загледа.
- V, 5368, CN. Нещо да ти прави впечатление?
- Седем цифрен е...
Той кимна и не я доизчака, хвана ръката й, притискайки я към метала.
- Пренабити са – каза, преди да го беше попитала.
- Това значи, че...
- Колата е крадена – довърши той. – Първата буква се добавя после. Никой няма и да забележи.
Тя извади телефонът си за да снима, но той го изтръгна от ръката й и я задърпа обратно.
- Да не си откачила? – изсъска, когато се намериха обратно зад черният шевролет.
- Те нарушават правилата, и закона – напомни му Алисън. – Това е доказателство!
- Качвай се вътре – изръмжа, и в момента, в който вратите щракнаха той подаде газ и излезе от паркинга на задна.
- Защо ме доведе тук, ако... – започна с протеста си тя. Той настъпи газта и колата се понесе все по- бързо по околовръстното.
- Ако се опиташ да ги издадеш няма да се събудиш на следващата сутрин – прекъсна я той. – Не знаеш кои са, не им се изправяш на пътя просто така.
- Но те нарушават закона! – тропна с крак Алисън и усети, че се държи инфантилно.
- Не всички са подвластни на закона, Алисън – само отвърна той, и сви наляво към централната част.
- Ще ги оставим да се измъкнат? – попита тя, слизайки от колата и подтичвайки след него. – Да участват в състезанието, да победят? Просто така?
Изведнъж той се обърна и тя замалко не се блъсна в него. На лицето му беше изписана ярост. Замахна и хвана ръката й, дърпайки я към себе си.
- Искам те жива, Алисън, разбра ли?
В очите му можеше да се прочете нещо почти животинско. После я пусна, но не спря да я гледа. Това я събори, отказа я да му се опълчи.
- Истината не винаги е на наша страна – каза той, седяйки на масата до прозореца и барабанящ с пръсти по бутилката си с бира.
- Истината е една за всички – възрази Алисън. – Да знаеш и да си мълчиш е по- лошо от това да го извършиш сам.
- Ако се изправиш срещу тях, те ще те убият – каза Джейсън, гледащ я в очите.
Алисън замълча, обикаляйки с пръсти по ръба на масата.
- Защо тогава ме заведе там?
- Научи няколко неща – каза той. – Как да разпознаваш номера на крадени коли, и къде да не започваш бунтове.
- Това не значи, че няма да го правя.
Той я изгледа кръвнишки.
- Редно е да си наясно срещу какво се изправяш, не и да умреш заради истина, която никой няма да защити.
- Брей, че дълбокомислени лафове си знаел – тя удари с ръка по масата и се наклони към него. – И как да продължавам да се състезавам, като знам какво се случва?
Джейсън я премери с поглед.
- Както го правим всички, Али.