StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,173
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,813
   Точки: 2,658,677
   Съобщения: 158,111
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Иракли

Шест без десет... Сънувам, че спя, но упорито камъче продължава да ми убива на бузата и то точно под едното око. О, Боже! Май е точно светогледника ми с повечето бръчки. Ай, камъчето започна да се мести. В този момент май спрях да сънувам. Буболечка! Е, чадо, забравих, че съм на плаж. И то не какъв да е плаж, а див. Пък и съм в Бг. Иракли. Камъчето се оказа дива мида – жива възможност за закуска. Един лъч влязъл през полускъсаната палатка ми напомня, че съм още сурова. Тен – нула. Е какво? Повече лунички от това няма на къде да ми излязат. Ама и аз на пук на всички козметици и пишман кожни доктори съм като кучето от експеримента на Павлов. Вместо обаче с храна, асоциирам светлината с бесни синьозелени вълни, зов на чайки и малко сълзи. Иракли. Не е самотен единствено, когато багерите си мълчат. 
И другото лято пак.Камъче, сън и ален мак на брега на морето. Работи и пътешествай само с 200 лева, какво като заплатата ти е 150, примерно. В Иракли пускат всякакви. От хипи нагоре. (Това е комплимент от майстора на черния хумор, пускащ мустаци всяка зима от студ.) 
Обещавам другото лято ще долетя пак, напук на комарите като врабчета и хората търсещи утеха винаги в човека на 21 век. Аз ще дойда пак, може да дойдеш и ти. Трябват ти само джапанки, кърпа и малко уви (пари).
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Пътеписи
публикувана на: 2018-12-11
прочитания: 122
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход