Наближили коледните празници, е почти невъзможно да се разхождаш по иначе спокойните улици на Хесус Мария, квартал в централната част на Лима, с къщи в стил рококо, боядисани в кукленски цветове, наследство от началото на миналия век, и безбройните си търговски галерии, претрупани с багри и аромати.

Гъмжилото от народ почти клаустрофобично те притиска, разнообразието от раси и лица е изумително - преобладават мургавите метиси с цвят на карамелизирана захар, с индиански черти и сериозен поглед, мулатите с източени силуети и поклащаща се походка, жените им, едробедри и с изхвръкнали дупета, се смеят предизвикателно и разговарят шумно, представители на бялата раса от по-богаташките квартали, дошли да напазаруват за празниците, сивооки и луничести, с дрехи миришещи на сапун и влага,  тук таме за колорит, някой германски турист, дръглинест, зачервен и ухилен, понесъл огромната си раница, прашни сандали и размъкнати панталони, истинско бяло петно – капка белина върху шарената човешка черга.

Ароматите са не по-малко шарени от хората -направо на улицата продават шишчета от говежди сърца, мляко с ориз, с много стафиди и канела, масаморра морада – сладко от черна царевица и сини сливи. Мирисът на подправки и  тропически цветя се смесва с тамяна от католичестката катедрала Сан Хосе извисила сивите си кули в готически стил над зелените, весели палми.  От време на време, от най-високата кула се разнасят писъците на кондор – естествено, кондор тук няма, записан е на диск и пускан по уредбата  от католическите свещеници, за да пропъжда ятата гълъби и малки зелени папагали, които се опитват да украсят с белоснежните си екскременти кулите на светата обител.

Май пъстроцветните сергии ми напомнят София от началото на демокрацията, когато се продаваха сутиени и гащи направо на улицата, тук изобилието и хаосът те завърта в шеметен въртоп от багри и форми. Китайски стоки (ех, тези китайци, дето са превзели целия свят със стоките си еднодневки) са струпани редом до традиционни перуански шапки, събрали всички цветове на дъгата, тениски с туристическата емблема на Перу – стилизирана буква П под формата на охлюв, сребърни накити от качествено перуанско сребро и кави ли още не стоки, а бе думата от пиле мляко, май започва да ми добива смисъл…

Коледната украса, естествено преобладава над всичко. Тук се налага едно малко уточнение – като казвам коледна украса, имам предвид Коледна Украса, с много големи главни букви, по тези географски ширини всички празници, и най-вече Коледа, са на най-висока почит и украсата на дома е нещо първостепенно – не се скъпят средства дори и в най-бедняшкия дом – малки и бледни ми се струват стилизираните коледни дрънкулки по Витошка – тук всичко е пищно, огромно, пъстроцветно и изобилно – ами по американски образец (Щатите имат огромно влияние върху този континент), но  прибавете една конска доза тропическа разточителност и карнавалност – е, ще получите бегла представа за какво ви говоря.

Така, както във всеки български дом, уханната и нежна елхичка е главно действащо лице, тук централно място заема така нареченото Рождество – в един кът от дома се пресъздава момента от раждането на Исус Христос, цялото семейство участва в нареждането му – планини от зелена шумяща хартия, кошарите с животни – глинени фигурки на овце, кокошки, патици, крави, коне, после други глинени фигурки - на тримата влъхви с тюрбани в ярки цветове, поднасящи дарове на Дева Мария, нежно склонила лице от розов порцелан над люлката със синеоко и розовобузесто бебенце с копринени къдрици – бъдещият спасител на Света и личен довереник на всеки, който е изгубил пътя. Естествено, фигурката на малкия Исус се крие в някое чекмедже в къщата и се поставя в люлката чак в полунощ на Бъдни Вечер – нали трябва да се роди тогава! Наближи ли дванадесетият час, се слушат виянсикос - коледни песни в тропическия ритъм на меренгето. После всички ядат панетон със сушени плодове, големи парчета печена пуйка с  ориз, стафиди и пюре от маслини, и това обилно полято със сладко вино и гореш шоколад, гъст, парещ, с мирис на карамфил и канела, обичай пренесен от студената Европа, но както знаем традициите трудно умират, дори когато трябва да пиеш горещ шоколад в 30 градусовата жега.

И ето, че неусетно се размечтавам за една наистина  бяла Коледа, с як студ, от който да замръзва и зелевата чорба в кацата, истински мавруд и суджук на трапезата, но си давам сметка, че ме чака поредната гореща Коледа, със сняг от сапунена пяна в търговските центрове, където Дядо Коледа се поти в червения кожух и те поздравява с едно звънливо ХО-ХО-ХО с перуански акцент,  мургав, ухаещ на карамфил и канела, със засмени тъмни очи над белите мустаци.