Лято е. Сезонът на откритията. Благословеното време, в което поемаме нанякъде, за да се спасим от еднообразието на делниците; да се потопим в мечтаното спокойствие и се докоснем до истинските, вековечни неща в Божия свят!

    Ако сте решили да прекарате отпуската си в България, елате с мен на необичайно пътешествие в ... Рая: в едно дивно кътче на Стара планина!

      Изберете планината: да изпитате силата на духа си, да измерите бой с чукарите, да пиете от чистите води на Балкана и мъдростта на хората, отраснали  там. Елате заедно с децата си - да напълните стомна спомени, да извървите стръмните пътеки към върховете, на които Господ присяда да погледа величието на своите творения.

     Но преди това, хайде да отворим раклите на Паметта - да извадим премените на  прабаби и прадядовци и нагиздени в тях да разпридаме пътеки из дивните пазви гигантския Искърски пролом. Повярвайте - преобразяването ще ви върне към детството, а децата - ще усетят корена си!

     Поемем ли из Дефилето по стъпките на народния поет Иван Вазов, завинаги ще отнесете в душата си великолепието на гигантските склонове с накацалите високо из горите къщици; ще запомните гордите чела на скалните венци край Лакатник и Церово; с трепет и страхопочитание ще се дивите пред острите зъбери на Ритлите край Люти брод и отмаряте очи в неспирната игра на Искъра... Няма да пропуснем да отправим молитва за здраве, мир и благоденствие на челяд и Родина в благоговейната тишина на Черепишкия манастир. Ще изминем витите завои на стръмния път към богоизбраната обител на Духа Български - „Седемте престола\". Непростимо ще е да не палнем свещици в уникалната прекрасна църква, под чийто купол едновременно могат да служат литургия седем свещеника пред седем олтаря! Няма втори такъв храм на Земята! Загледан в него и заслушан в ромона на река Брегалница, тук Дядо Вазов е написал незабравимите стихове на „Клепалото бие\"...

  Навярно мнозина от вас вече са прошетали Дефилето - да нанижат бисерите на българската природа и история в огърлие от спомени, което да дарят на децата и внуците си... Но може би не са забелязали, сгушената в живописни шубраци между Елисейна и Лакатник скромна табелка с надпис - Очин дол.  От нея нагоре тръгва път към прословутите скали, на които застанал мирно, със свален калпак, Вазовият герой Дядо Йоцо е взирал слепите си очи в далнината - \"да види де е БЪЛГАРСКОТО?\"

      Ще се качим и ние там, високо в планината - до коляното на Господ! Тръгвате ли? Пътешествието започва - притворете очи, за да видите....

     Заизкачваме се по сънени баири, през биле самодивско и пелин - да си свием  китки за обич. В небето над нас, яхнал вятъра, се вие черен щъркел - един от 60- те хиляди останали на планетата!

       Слизаме полека към комплекс „Дядо Йоцо\". Красива къща, изпипана, направена с мерак, цялата в цветя. Кацнала на живописна рътлина над каменния паметник на Вазовия герой, изваян от скулптора  Георги Тишков.

     Да покажат „Българското\" в цялата му хубост, на това прекрасно място, тук, високо в планината - на 1 юни,  Международния ден на Детето и Деня на слепеца, за трета година се сбират гласовити певци, неуморими танцьори и изкусни свирачи. Заедно: от кръшни песни и хора, нишка по нишка да изпредат и шарка до шарка  да наредят пъстър губер, та да грейне пред очите на света спастрил красотата, мъдростта и безсмъртието на БЪЛГАРСКИЯ ДУХ!

    Организатори на Националния фолклорен фестивал „ДЕ Е БЪЛГАРСКОТО\" са Община Мездра, Кметство с. Очин дол, Инициативен комитет „Дядо Йоцо гледа\" и Сдружение „Искърско дефиле\". Тази година имам щастието да водя фестивалната програма. Както подобава - облечена в автентичната царибродска шаечна носия на свекърва си, под жежкото юнско слънце, девет часа представям невероятни, самобитни изпълнители: леят се звънки песни, вият се кръшни хора от всички краища на България. Най-много са балканджиите. Не мога да опиша младостта, красота и слънчевите усмивки на танцьорите от Ансамбъл „Веселие\" - с. Церово, Община Своге! Шопската им сюита разорава поляната пред сцената, а пиринските им танци разливат по зелената ливада алено-жълт губер от момински престилки и забрадки, завихрени от бързоногите момци-белодрешковци калпаклии.

     Напълнят душите на многобройните зрители, насядали по поляните наоколо  и младежкия танцов състав „Мездренче\" от гр. Мездра и тези от селата на Община Мездра: с. Ребърково и с. Лик; Мъжката фолклорна група от с. Зверино и чудесните певици от с. Люти дол. За мен откритие на фестивала е гласовитата 17 годишна Виктория Тодорова от с. Люти дол: песента й оглася долината и литва над върховете!

     Разкошни таланти - млади и стари! Те са здраво усукани влакънца на една нишка - тънко и с любов запредена от голямата къделя на Българщината. Дай, Боже нищо да не скъса тази нишка, та да се точи от сърце в сърце - навеки! Защото докато я вардим, ще я има и България!

    Една неочаквана среща ще ни развълнува и отвори пътечка към прикътаното в гънките на планината малко селце Очин дол. Бай Недялко Атанасов: беловлас, синеок 70 годишен планинец, в чудна местна носия, простичко и искрено споделя: \"Аз не съм най-голям музикант, но мене мама ме е родила с гъдулката. Моят живот може би ще прекъсне на сцената. Като чуя народна музика - другото изчезва за мене! Аз не лъжа, не крада - красотата, честността, доброто и народната музика са всичко за мен! Моят дом и моята душица са отворени за честните хора по света! Елате ми на гости в Очин дол!\"

     Целувам му ръка и тихо прошепвам: „Голяма душа си ти - чиста, българска душа; преливаща от звуци и мъдрост! Душата няма възраст!\"

    Приемаме поканата - с почитание и вълнение прекрачваме прага на гостоприемния дом на Ваня и Недялко Атанасови. Благи и кротки хора, истински планинци, щедро надарени с обичливи сърца. Бай Недялко е самоук гъдулар, акордеонист и резбар. Изумителни са десетките фигури на животни и хора - сякаш целия обичан и свиден свят е сбран в двете стъклени витрини. Истинско чудо е колекцията му от хлопатари и звонци: цял оркестър с чисти и ясни гласове! Мечтата му е да си направи работилничка-музей, да ги нареди като огърлица, та всеки, който дойде в Очин дол да ги разлюлее и в душата му да екне Балканът!

     Да види как изпод длетата в попуканите му от усилен труд ръце, от дървените късчета пропяват птици, кипри моми дрънкат котли на чешмата или Бай Ганьо, с потури и рунтав калпак е тръгнал към Европа и НАТО!

    Неизбежно в чест на гостите се отрупва масата - прясно козе сирене, сливова ракия; вита баница...Разтяга Бай Недялко акордеона, с любовна нежност тегли лъка по струните на гъдулката, а ние с Ваня подхващаме песен след песен - до трети петли!

   В общуването с тези мили хора няма как да не се усети де е Българското!

Бързо се спи в планината. Лятната нощ е мистично-красива, особено там:

Във Очин дол - насред Балкана,

в юмрук от тъмни върхове,

досущ - наперени чобани:

с калпаци в юнското небе;

наметнати със ямурлуци

от млада, звъннала гора,

из звездните ливади тучни

задяват валчеста Луна...

А тя - същинска самодива:

разстила сребърни коси...

Кавал жальовен глас извива,

душа гъдулкова шепти,

че в тъмното и тая вечер

за две очи не иде сън...

Петли пропяват, съмва вече

и хлопките се люшват вън

и плъпват въз баирчините,

и селото потегля с тях...

На приказка нощта прилича!

Да спиш в такава нощ е грях!

      „Да спиш в такава нощ е грях\"

                                     Из „Жива памет\"

    Грях е да не посрещнеш изгрева в планината!  Да не насладиш душата си с омайната симфония, звъннала в огромния Божи храм: безброй незнайни горски птичета чуруликат. Песента извира от мъничките им сърчица - чиста и прекрасна. Въззема се до небесата химн на радостта и разлюлява невидимите камбани на утрото. 

    Развиделява. Над тъмната гърбица на „Лиляка\", като в огромен олтар, Господ тайнствено отваря слънчевото си око. Под миглите му просветват могъщите склонове на планината и на талази, на талази се спущат към Искърското дефиле. В синкавата мараня изплуват все нови и нови рътлини и върхове, разстилат неръкотворни губери, прошарени с дъхави ливади и кичести горички. Под връх „Остра могила\", прикътано в прегръдката на Балкана, отваря ранобудни очи малкото селце Очин дол.

     Сигурно вече ви изгаря нетърпение - с душата и сърцето си да видите и докоснете, това невероятно кътче от България? Да се присъединим към тумба туристи, дошли тук да избягат от агресивната анонимност, суетата и бясната динамика на „Голямата цивилизация\"!

     Посреща ни Огнян Петров - Председател на инициативен комитет „Дядо Йоцо гледа\", с. Очин дол. Внимателен и мил, влюбен в своето родно село, поставил се в служба на хората и планината. Един огнен и неугасим дух, пълен с енергия и ентусиазъм. Мечтател и поет, човек с мисия. Думата му се чува и тежи на мястото си като дялан камък. Предстои ни да разберем, че всичко сътворено тук е част от мечтата му: да отвори очите на света за Очин дол. Да го превърне в предпочитана дестинация на екологичния и културен туризъм.

      Силен и сплотен като юмрук е неговият екип - истински планинци, работливи, честни и благи хора. Започнали с екопътеката „Горски свят\", която все още се  доразвива и обогатява.

       Тръгваме по нея и потъваме в горския свят, звъннал от песните на птици, зажужал от гъдулки на щурци. Упоително дъхти на борова смола и диви ягоди; на безброй билки и цветя. Минаваме през росни ливади, по дървени мостчета, през шишаркови завеси... Най-щастливи са децата: берат ягоди и чуруликат като птички, подскачат, зашеметени от толкова простор и свобода; пъргаво се изкатерват по стръмната стълба на горската Къщичка.

      От там гледката към долината е фантастична!

      Научаваме, че вече са осъществени пет различни проекта за опазване на биоразнообразието и  природните дадености на Очин дол. За гостите, дошли от големите градове на Европа и света, срещата с този магичен горски свят и неговите обитатели е истинско преживяване, едно завръщане към мечтите на детството, към изначалната чистота на Сътворението!

    Запленени от красотата на Очин дол, те отнасят в сърцата си очарованието на Балкана, сърдечността на домакините...Тези вълнения сплитат в душите им тайствена възлопис на паметта. И щом развържат възчелче, спомените да ги връщат с копнеж в този рай - кръстопът на сърдечни пътеки.

    Екопътеката запознава туристите с богатото биоразнообразие на местната флора и фауна. В пункт „Геология\" може да се научи много за състава на особените червени скали в региона. Поставените указателни пана запалват любопитството. Информацията е поднесена интересно и увлекателно.

Невероятно е, че преди милиони години тези гигантски планини не са съществували - тук е било дъно на море! Скалите, като каменна книга са записали геоложката биография на планината!

   В Очин дол любознателните ще се изненадат от богатото културно-историческото наследство - три тракийски могили на племето Трибали, римски път и постова наблюдателна кула на „Радов връх\"; ранно християнски храм от V от н.е. в местността „Пресветица\"; свещенни оброчни дървета, каменни плочи и кръстове; десетки извори, разпръснати из огромното землище на селото. А в Кметството, посетителите попадат в подредена с обич  гостна одая, в която автентични носии и предмети от бита на планинското селце придават неповторима топлота и уют.

    Но, ако искаме да усетим душата на планинците - силна и корава като Балкана;  преливаща от доброта като бездънното чисто небе над него, ние трябва да сме с тях и в делник, и в празник...

     Днес е Свети дух.  Свят ден! По стародавна традиция, родовете от Очин дол се събират в местността „Шумана\" при големия дъб, до оброчния камък да почетат празника.

     Старо и младо се изкачва на високата ливада, по-близо до Господ, заедно да чуят Неговото слово, да си спомнят за предците и се помолят за прошка. Да ги поръси попът със светена вода за здраве и берекет. Да дадат оброк и сторят курбан, та да е жива и здрава челядта, да расте и се множи , да не се разпилява!

   Нареждат трапеза при корените на вековния дъб - от силата му да вземат, та и техните родови корени да останат жилави и яки , да се извисява родословното дърво и устоява на житейски суховеи и яростни мълнии. Да дава щедър плод! Гора да израства - могъща и вековечна!

     Планинците умеят да се веселят. Засвирва Бай Недялко с акордеона, а песента някак сама се откъсва от душата ми и литва като птица към върховете:

     „Мъри Тудоро, назлън Тудорке,

       къдя нощям ходиш, мъри

       пък деня дремиш?

       Овчар ли любиш, мъри,

        овчар ли лъжиш?\"

    Взрете се в лицата на хората - обикновени, изпечени, набраздени от слънце и ветрища, но съхранили усмивките. Вижте как с  благоговение приемат Божията благословия, а очите им все в децата - най-свидното богатство на Очин дол. Малчуганите ритат топка и мечтаят да станат като Бербатов - и те да прославят България!

    Само през очарования поглед на туристите, селският труд изглежда като пасторална картина с идиличен аромат и мекота. Защото в планината летните празници са кратки, а делниците - чет нямат. От ранина, до залез: коситба, пластене, прибиране на сеното....Овчари и козари тичат подир сладкогласите хлопатари на стадата.  Пъргави и оправни стопанки правят знаменито козе сирене, въртят мотиките в дворове и градини, гласят всевъзможни зимнини, правят погачи и баници за домочадието и гостите. И всичко е екологично чисто, с неповторим вкус и дъх! Очиндолско...

     За строителите ентусиасти няма делник и празник: от дълбоката долчинка, буковата вода трябва да стига до входа на екопътеката - да даде прохлада на жадните пътници. Малкото багерче като на шега събаря градена преди 70 години чешмичка. Сторил я е местен човек - тежък грях да изкупи!

      Сънувала в детството си още Ваня Атанасова странен сън. В местността „Малкия ключ\", сред ливадата под връх „Остра могила\", под сянката на огромен бук седемгодишната козарка е запладнила стадото. Слънцето се е оцъклило на ясното небе и пече ли, пече...А бърдучето - празно! Цената на всяка капчица в Балкана най-добре знаят онези, които по цял ден жадни вървят подир хлопатарите!

       Малкото момиче оглежда с премрежен от жегата поглед планината и мислено обхожда чешмички и кладенчета: в оная долчинка има изворче; зад китката дървета на рътлинката - кладенче... Започва да рови в корените на старото дърво и изведнаж лъсва бакърче, а в него - сребърна паричка! Имане? На върха заровено имане?

Едва сега, петдесет години по-късно, загадъчният сън излиза наяве: високо горе, в седловинката „Малък ключ\", от много далече, вярната дружина на Огнян Петров прекарва лековитата вода на непресъхващото и в най-жестоките горещини „Келяво кладенче\". Там където никога не е имало с какво да разквасиш уста, в издълбано като коритце дебело, пет метрово дърво, днес тече чудна „чешма\"!

      Огнян е дарил на своето село и красива каменна чешма на самия площад пред Кметството, превърнал е родния си дом в туристическа спалня, та гости от всички краища на България и света да изживеят незабравими мигове в Очин дол.

      Чуйте за какво мечтае един истински родолюбец: тук, при входа на селото, отдето на длан се вижда цялата долина, да се изградят истински чардаклии къщи; да станат те лице на Очин дол! Да посрещат гости от близо и далеч, да ги смайват с хубостта, изяществото и изумителната простота на българската традиционна архитектура. Да се преустроят в селото всички къщи с безлични фасади, да се вдигнат зидове и подредят дворовете. Да се разхубави Очин дол. Да отворят очи хората за новия поминък - екологичен и културен туризъм! Да разберат , че Господ не току-така им е дал  безценен дар - невероятна природа и богато историческо минало; трудолюбие и талант!

      И ето, през това лято петима стопани преустройват своите домове, за да посрещат туристи. Изваждат от раклите на баби и прабаби тъканите с любов и изумително умение китени халища и пъстри губери, та да грейнат по легла и миндери багрите на всички сезони.  

     За гостоприемството на очиндолци не може да се разказва - то трябва да се усети! Те изненадват с умението да покажат уважение и почит към гостите, да ги смаят с песни и мъдростта на традициите си.

  Елате с мен, да ви заведа при Бай Иван Иванов от махала Речица. Покрай къщата му минава ручейче, затова му викат - Иван от реката. До огромни скали ни посреща съградена от неуморните му ръце хубава двуетажна къща. На широкия чардак се вее българския трикольор. На двора, върху каменна плоча вече се пекат пилешки бутчета и църкат ароматни наденички. Под натежало от плод ябълково дърво, любезният домакин е наредил софра с трикраки столчета - собствено производство. Паничките са дървени, лъжиците и вилиците...Всичко е направено с майсторлък и фантазия!

     Широко, огряно от сини очи лице, напевен говор, искрящо остроумие и изумително чувство за хумор има този човек. Останал без баща на три години и изпил горчилата на сирашката съдба. Всичко е постигнал с труд и борба. И до ден днешен, натоварен с тежка раница той преминава по билото на планината 25 километра от Очин дол до Враца. Така мислено се среща с духа на незапомнения си баща, загинал затрупан от снежна лавина!

      Уморени сме и Бай Иван ни кани на софрата: да хапнем от невероятната шопска салата с пресни настъргани моркови и сминдух, да пийнем от мераклийската му крушова ракия и боровинково вино; да замезим с ония чудеса от плочата...После изважда от пазвата си цафарата. Засвирва любимата си песен за останалия без род Крали Марко. От очите му се търкалят едри сълзи, а аз запявам:

„Вино пият петдесет юнака,

вино пият в механе широко.

Вино пият, вярна клетва дават:

кой се закле в жена и дечица,

кой се закле в първо си любе...

Ала Марко няма що да кълне,

че са закле във конь и във сабя.

А дружина вяра му не хваща,

че конь било кучешка нахрана,

сабя било - студено желязо...

Натъжи се Марко, бре гидия,

че отиде при стара си майка

и на майка Марко проговаря:

- Ой та мале, ой та стара мале,

що не си ме мале породила

я със братец, я с мила сестрица?

Че съ сбрахме вярната дружина

кой съ закле в жена и дечица,

кой съ закле в първо си любе...

Аз си нямам, мале, що да кълна,

че съ заклех във конь и във сабя,

а дружина вяра ми не хваща,

че конь било - кучешка нахрана,

сабя било - студено желязо!

После за всеобща изненада Бай Иван се пресяга, откъсва крушово листо и засвирва хоротропната песен за онова Ленче дето мятало ябълка, та на кого падне ябълка, за него да се ожени...

край на първа част