StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,424
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,447
   Точки: 2,642,947
   Съобщения: 150,815
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,777

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Монолог с вътрешния ми глас

- Здравей!
- Здрасти, пак ли ти?
- Не пак, а отново! Нима забравяш, че аз съм всичко онова в теб, което се опитва да ти помогне и да те измъкне от положението, в което си сега? 
- А, да, извинявай, бях забравила, че Ти си Аз и Аз съм Ти, вярно че ти си моето „Аз„. 
- И, докога така?
- За какво ми говориш?
- Не се прави, че не разбираш, пак мислиш за него, нали?
- Ах, ужасен си, моля те, остави ме на мира, не искам да водим този разговор, сега и не само сега, а и никога повече, той е минало, няма го и не съществува повече за мен, разбра ли!
- Не, не разбирах нищо от това, което каза!
- Та защо е нужно да разбираш, нали АЗ и ТИ сме едно цяло, би трябвало да знаеш?
- Би трябвало - аз зная всичко, просто искам да ти помо...
- Помогна ли искаш да кажеш? Би ми помогнал ако млъкнеш, остави ме да си доизпия чашата вино и да си доизпуша цигарата, не искам да мисля, нито за него, нито да ми пълниш главата с глупавите си съвети.
- Може ли да ти задам един въпрос?
- Питай, но за бързо и обещай да ме оставиш на мира!
- Обичаш го, нали?!
- Ужасен си, не ми помагаш, а само сипваш сол в раната ми!
- Защо не опиташ да поговориш с него, отново?
- Няма смисъл!
- Винаги има смисъл!
- В моя случай няма, опитах всичко, сега ще си доизпия чашата с вино и ще се сбогувам с последните си две години от моя живот, има много неща, за които да се радвам и които да ме правят щастлива.
- Имам образование, положение, а съм само на 25г., а вече имам неща, които човек и щял живот не може да постигне!
- Жалка си!
- Така ли мислиш, защо?
- Да, хората се борят за любов, а не за слава и пари!
- Тук грешиш, любовта съществува само в сапунКите, в реалния живот не съществува...
- За това ли си доливаш чашата с вино?
- Ако истинската любов съществуваше, сега нямаше да стоя тук и да водя този разговор с теб!
- Наздраве! 
- Сега е време да ме оставиш на мира!
- Да, но само още един въпрос, може ли?
- Мисля, че ти отговорих на въпроса, отдавна? Но настина за последно, питай!
- Какво му каза преди да си тръгниш?
- Какво му казах ли - нищо! Тръгнах си с достойнство.
- Ах, с достойнство, понякога трябва да успяваш да преглътнеш гордостта си.
- Никога, не и заради него!
- Почти ме съгласи, хайде, аз те оставям!
- Време беше!
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Пародии
публикувана на: 2012-09-29
прочитания: 463
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход