В минутите преди да затъне в лепкавата си смърт, жабата мислеше за словашките си мечти и когато разбра, че са суета, времето за живот и беше свършило. Душата й бе сбръчкана от омраза,завист и несподелена обич, също като кожата й. Искаше да пропее, да бъде прима със своята тоналност, искаше и балет да играе, но мечтите й бяха по големи от нейния интелект и късмет. Докато беше жива, тя се опитваше да бъде актуална, забавна, модерна, стараеше се да бъде по човешки разбираща, не не можа. Дойде щъркела, който цял живот не можеше една жаба да улови и я глътна по юношески.