Когато мамо ти си ме родила
не си помислила,че някой ден
друг ще ме нарича "мила"
и той ще е един за мен.

Не си помислила,че след години
ще трепне нещо в моето сърце
и устните ми ще шептят "любими"
на някое момче.

Когато жечер закъснявам не се
сърди не се мръщи.
Недей,недей тогаз ме обвинява
и ти си била като мен,нали?

Но времето отмина,мамо
и като птица отлетя
остават спомените само
за туй не се сърди на свойта
дъщеря!